От малък ти казват, че трябва да изучиш, за да станеш голям и да работиш, да изкарваш пари и да имаш семейство. Истината е, че дори и сред родителите на всички нас има голям брой хора, които не просто не харесват работата си, а даже я ненавиждат.
Ако има такива хора около теб, със сигурност знаеш колко им е трудно да ходят на работа всеки ден; колко смазани се прибират, колко много усилия полагат, за да отидат на другия ден на работа отново, за да имаш каквото поискаш след това. Това те очаква и теб един ден.
Само че, ти имаш възможност да се научиш да обичаш работата си, за да не е толкова голям зорът. Пробвай с тези 4 стъпки:
1. Опознай колегите си.
Може да не ти се вярва или да не го осъзнаваш, но наистина ще има моменти, когато ще прекарваш повече физическо време с колегите, отколкото със семейството си. Ако не си в добри отношения с тези хора, никак няма да ти е приятно. Даже няма да ти се иска да ходиш на работа. А за това колко проблеми ще ти създават недоброжелателните колеги, дори не става дума.. Затова бъди толерантен, мисли преди да говориш, бъди възпитан и внимателен – завърши добри отношения с колегите, ако искаш да ти е леко и приятно на работа. Понякога дори малките разговори и елементарното възпитание са повече от достатъчни, за да бъдеш харесван.
2. Задай въпросите си, но без да бъдеш некултурен.
Не нарушавай личното пространство нито на колегите, нито не шефа. Не си позволявай по-лични въпроси, освен ако не си достатъчно близък с човека, с когото разговаряш. Не си позволявай коментари зад гърба на колегите и мениджъра или шефа – това няма положителна страна, дори една. Бъди дискретен, на никой не му е приятно да се шушука, независимо дали клюки или истини. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш и внимателно – не е нужно на всеослушание на целия офис да става ясно какво не разбираш или какво предполагаш. Има по-интелигентни начини, а те – повярвай ми – правят добро впечатление.
3. Постави си цели – и индивидуални, и колективни.
За да може работното ти място да е не затвор, а лична градация, трябва да имаш бъдеща визия за това, което се случва. Хубаво е да знаеш какво искаш да постигнеш. Още по-хубаво е и да искаш колективен прогрес в работна среда – ако вие сте едно цяло, вие сте сила. А пред силата малко неща могат да останат недосегаеми. Бонусът е, че след успеха на колективния проект следват и колективни бонуси. А кой не иска изненадваща премия?
4. Стой настрани от всякаква драма.
Работното място не е подходящо за такъв тип ситуации – не участвай в разприте между колегите. Каквото и да става, не е нужно да взимаш страна. Ако участваш в скандала, който се разразява в офиса, ами, със сигурност все някой ще те гледа накриво после. Това не е нито приятно, нито градивно. Не предизвиквай разпри, не пускай слухове, не си тикай носа, където не му е мястото. Общо взето посей си положителна енергия, за да ти се върне. От тази гледна точка, не прекалявай и с фалшивите усмивки – те се забелязват и в тях няма нищо ефектно, освен негативите, които си набавяш. Бъди естествен и постъпвай интелигентно.
Всъщност, както всяко нещо, за което взимаш отношение, и това как се чувстваш на работното си място и дали обичаш работата си зависи само от теб и от начина, по който възприемаш работата си всеки ден. Ако ставаш с мисълта колко гадна и отвратителна работа имаш; ако си лягаш с мисълта за това как „О, ужас! И утре съм на работа...“; ако хобито ти е да хейтваш колегите, и то зад гърба им.. ами няма как да си обичаш работата. Няма как и да си в добри отношения с колегите. Работното място ще е по-скоро гнездо на усойници, но не и приятна среда, която ти допада.
Затова направи си услуга и се научи да харесваш работата си.
Автор: Станита Пехливанова