4 неща, към които се пристрастява всеки от нас ежедневно

С думата „пристрастяване“ нямам предвид добре познатите алкохол, цигари, наркотици и производните. Имам предвид пристрастяването като нещо деструктивно, което може да съсипе живота ти, защото обхваща цялото ти внимание и не го пуска; нищо друго няма значение за теб, освен онова, към което си пристрастен.

 

Именно в тази сила се крие най-голямата опасност на пристрастяването – може да ти отнеме всяка възможност, а ти не би искал това. Може да те унищожи като личност, затова чуваш постоянно как различни хора се борят срещу нещото, към което са пристрастени.

 

Страшно е това, че навсякъде около мен и теб има различни „адикции“ – така ще наричам всичко онова, което е склонно да унищожи живота ти, отвличайки те от собствения ти свят. Още по-страшна е идеята, че често ти дори не подозираш, че си пристрастен към нещо, не се усещаш и не виждаш как животът ти се променя. Така ти не можеш да спреш. Не можеш да решиш проблема си.

 

Когато четеш това, опитай се да се отделиш от това как ти се струва всичко наоколо теб – опитай да видиш извън себе си. Знам колко е трудно, но в никакъв случай не е невъзможно. Това е и причината да е толкова полезно, когато успееш. Сякаш излизаш и поглеждаш над похлупака, под който седиш всеки ден.

 

 

Ето ги онези 4 най-популярни адикции, с които се сблъскваш, макар и да не ги усеащаш по този начин:

 

1. Страх

 

Твърде често се случва в живота ни да ползваме страха като оправдание да не направим нещо, да не изберем, да не продължим.. твърде много пъти това не е прогресивна сила за нас, а регресивен възел, който ни задържа и ни пречи да прогресираме. Запомни едно нещо – страхът никога на никого не е помогнал да продължи напред в живота, дори и само с една крачка. Да, страхът е едно от най-природните и човешки неща, хубаво е да се страхуваш, за да можеш да опазиш самооценката си адекватна и реалистична, но когато страхът е нещо повече от отрезвител, когато е оправдание, когато се криеш зад него, само пречиш на себе си. Тогава това се превръща в проблем. Не забравяй, че един и същи глас нашепва в главата ти кога е рационално и адекватно да се страхуваш, и кога се страхуваш от неща, които не съществуват като действителна заплаха. Само от теб зависи кога да го послушаш и кога – не.

 

2. Притежание

 

Гледал ли си „Боен клуб“ („Fight Club“) – ако да, значи няма как една реплика от филма да не ти е направила доста сино впечатление, а именно: „We buy things we don’t need, with money we don’t have, to impress people we don’t like.“ (“Купуваме си неща, които не са ни нужни, а пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не харесваме.”). Замисли се над това за малко. Давам ти гаранция, че за истинското щастие, онова, което наистина те изпълва и те окрилява, всички тези материални прдобивки, които имаш и си събирал с години, наистина нямат никакво значение. Ако сега ги събереш и с лекота ги изхвърлиш, най-много да ти олекне. Щастието се крие в изживяването, в опита, а не в притежанието. Има и още нещо, което не бива да забравяш – „нещата, които притежаваш, накрая започват да притежават теб“.

 

3. Комфорт

 

Не можеш да отречеш, че е толкова приятно постоянно да се намираш в собствената си зона на комфорт. Толкова приятно, че дори самата мисъл да излезеш от нея те ужасява. И някъде точно в този ужас се заражда идеята, че всичко ново е страшно, всичко непознато – ужасяващо, всичко различно от текущото – недопустимо. И в това се състои и най-голямата ти грешка. На себе си дължиш разнообразие, новости и прогрес, недей да се затваряш в собствените си потенциални страхове, а напротив – изправи се смело срещу тях, струва си. Нека не звуча клиширано, но в крайна сметка е истина – ако винаги правиш едно и също, винаги ще получаваш един и същи резултат. Трудностите, новостите, препятствията – това е, което тя калява в живота; това те прави по-силен и по-широкоскроен.

 

4. Oдобрение

 

Може да ти се стори тъпо, но примерът е пред очите ти всеки един ден – хората, които прекарват дните си с цел да бъдат интересни и оригинални, за да могат да постнат в социалната мрежа и да получат колкото могат повече „лайкове“. Явно да бъдеш харесвам от всички е от изключителна важност. Явно, ако случайно някой не те харесва, значи настъпва края на света. Накрая всичко това води до селфи-манията, която е набрала такава нечувана скорост, че малко неща се оказват по-високо ценени от това в обществото. Търсейки одобрението на всички останали, ние забравяме себе си, забравяме какво е онова, което искаме за себе си, кое е онова, към което се стремим, губим отправната си точка и целта си. Губим себе си.

 

Сега, след като вече знаеш, поеми контрола над себе си – недей да се влияеш от останалите. Използвай наличието на други хора за заден фон, за ресурс, за справка, но не за да се самоопределяш. Ти си нещо друго, някой друг, независим от останалите – няма смисъл да се сравняваш с тях. Дерзай, бъди, расти за себе си. Цели се нависоко, не за да си по-добър от другите, а за да си достатъчно добър за себе си. Така с времето ще разбереш че никога нищо няма да бъде достатъчно, а разбереш ли това – гарантирам ти, че ще прогресираш.

Автор: Станита Пехливанова