Защо някои хора са груби?

Хората са груби. Хората упорито се опиват да не виждат друго освен себе си, своите желания, мечти, цели.Своят тъмен свят, нещастния си живот, липсата на пари, мизерията. Мамят и крадат, пушат, пият, разрушават семейства и разрушават себе си. Развалят държавите и природата си, вечно търсят вината у съседчето и никога в себе си. Злобни са, лъжат твърде много. Искат всичко, а не знаят как да получат дори нищо. Сочат с пръст, клеветят и не знаят как да говорят. Изразяват се лошо, а когато не знаят как да се изразят правят просто лоши неща. Получават нещо и решават, че вече не достатъчно  и трябва още. След това още идват много други още-та. Бият животни и тъпчат растения, плюят на улицата и не искат да си вдигнат проклетите боклуци. Гледат надменно и се чудят кого да засегнат с плоските си думи сега. Карат се за глупости. Традициите умират, стандартите се смъкват. И хората стават по-лоши. Смятат, че са сами в нещастията си, че са единствените с проблеми, че никой друг не разбира, че никой друг не е тяхното интелектуално ниво, не е изстрадал толкова.

 

 

След това обаче идва другата страна. Някои хора са мили. Някои хора наблюдават света около себе си, помагат на този свят и хората в него. Вдигат си проклетия боклук при положение, че има кофа на три метра от тях. Не злобеят, когато не е нужно, а не злобеят и когато може да се каже, че трябва. Правят жертви, страхуват се за любимите си, предпазват непознатия. Поемат чуждата вина, просто защото така чувстват, че трябва да направят. Не помагат, за да получат, не получават, за да помагат. Не търсят цената в безценното. Състрадателни са към болката, щастливи са за щастието. Обичат искрено, мразят за кратко. Смеят се с глас и сърце, чуват какво им се говори, виждат какво им се показва.

 

Добродетелите на човечеството са много. Мъдрост, сила, справедливост, мъжество, умереност, добрина, човечност, състрадание. Понякога човекът ги губи, забравя ги. Забравя защо ги има и защо му трябват. Забравя, че не е сам на този свят, че има и други от неговия вид. Човекът живее с други хора, споделя въздуха и земята с тях. Живее на съседния етаж или в апартамента от ляво. Лесно е за този човек да гледа само себе си, да вижда себе си. Да си тръгне без да поглежда назад, да наранява, за да вземе нещо, да не се интересува. По-сложно е ако не го прави.

 

Защо най-важния добродетел тогава да не е именно добрината? Като изгубено съкровище е, само дето хората не искат да го търсят. Обаче от време на време се случва да го намерят. И, леле, дали не остават очаровани след подобно откритие. 

Автор: Моника Цветкова