Какво да НЕ правиш на интервю за работа

Интервюто за работа е едно най-лесните и забавни неща, когато човек реши да започне да работи. Това е дълъг процес на подбиране и избиране, на ходене на едно интервю, после на второ и накрая на трето. На едното място парите са добри, но работното време не те устройва, на другото място парите са кофти, обаче часовете ти допадат. С две думи няма угодия. 

 

Когато все пак отиваш на интервю независимо за каква работа, има няколко неща, които не са особено професионални, но могат да ти донесат желаната позиция.

 

Лъжи. Знам, че не звучи добре, но грозната истина е, че да си тотално откровен може само да ти навреди. Ако те попитат дали се справяш добре с това или онова, кимаш веднага с готовност. Ако те попитат дали си такъв или онакъв и дали умееш това, или онова, веднага потвърждаваш. Със сигурност не бива лъжеш за неща, които могат да бъдат проверени, но отвъд това, послъгвай. Нещата се учат в движение, а на този етап първото впечатление е най-важно. Идеята е да го караш стъпка по стъпка. Интервюто е първата част от започването на твоята нова работа. Мини успешно през него и после ще му мислиш нататък.

 

 

Не се подмазвай! Много хора смятат, че като обяснят колко прекрасни неща са чували за предприятието, в което кандидатстват ще бъдат погледнати с по-добри очи. Не. Да се кълнеш за прекрасните отзиви, на които си попадал и да прехвалваш имиджа на мястото може да ти донесе страхотен неуспех. Хората или няма да ти повярват, или веднага ще си дадат сметка за тактиката, с която се опитваш да си спечелиш мястото. Този тип лъжи не са препоръчителни. Мазененето е доста унизително действие. Избягвай го.

 

Бъди семи-откровен за самия себе си. С това имам предвид да споменеш за своите положителни черти, без да се прехласваш по себе си, но и без да скромничиш прекалено много. Зависи от мястото, но най-вероятно ще бъдеш попитан за качествата, които притежаваш, за възможностите, които смяташ, че тази позиция би ти донесла. По този начин тестват твоята потенциална лоялност и постоянство в работата. Кажи какво наистина представляваш без излишно шикалкавене и неудобство от това да се изтъкваш, но и не прекалявай с описанията към самия себе си.

 

Не бъди прекалено скромен. По не много известни за мен причини, на адски много места интервюиращите имат отвратителния навик да те питат колко пари очакваш. Това е абсурден въпрос, с който в прав текст ти казват, че са склонни на компромиси. Няма как да избегнеш да отговориш, затова просто преглътни и изплюй първата средна цифра, която ти дойде на ум. След това я обоснови. Ако отиваш да работиш на четири часов работен ден и те попитат за парите, не можеш да кажеш, че очакваш 1000 лева. Ще ти се усмихнат, ще ти стиснат ръката и ще ти кажат, че ще ти звъннат до две седмици. А ти няма да получиш обаждането, колкото и да го чакаш. Ако обаче отиваш в голяма фирма, където знаеш, че плащат много пари на въпроса „Колко пари очаквате за работа на пълен работен ден?“ не се прави на ударен. Очевидно не очакваш 200 лева. Нещата се съобразяват в крачка, но трябва да прецениш държанието си според ситуацията.

 

 Прояви чувство за хумор, ако е уместно. Чувството за хумор е високо ценено качество. Независимо за какво кандидатстваш. Хората се отпускат, когато отсреща им седи някой, който може да се шегува – главно със себе си ако може – и разтоварва ситуацията с готин анекдот, казан на място. Ако се чувстваш достатъчно уютно и ти дойде муза, метни една забавна думичка. Това може да бъде единственото нещо, заради което биха те одобрили. Но само може.

 

Винаги всичко зависи от ситуацията. Бих добавила и „Не се притеснявай“, но това рядко е избираема опция. Не се напрягай много. Все още не си подписал договор и по никакъв начин не си вързан. Ако установиш, че естеството на работата не е за теб, благодариш за отделеното време и си тръгваш. Ако интервюиращия реши, че не си подходящ – не се отчайвай. До следващо интервю ще се добереш досадно лесно. 

Автор: Моника Цветкова