Какво да очаквате след абитуриентския бал? Суров живот ...

Не е ли вълнуващ миг: абитуриентският бал, отброяването до 12, прощаването с училището, с детството? Отминали са 18 години – най-прекрасните в живота на човека. Но никой от абитуриентите не мисли за това. Това ще го разберат доста по-късно. Всеки от тях е вторачен в своя прекрасен розов свят: роклята, колата, грима, приятелите, във великия бал на завършващите Пепеляшки, в бъдещето...

 

И само родителите плачат и от радост и от тъга. И само те си мислят „Какво ли ги чака занапред?“ И им се свива сърцето, че децата им ще отлетят, заедно с балоните в небето. Нова мода ли е, нова мечта ли е, но абитуриентите пускат балони в небето. И ако това не е показателно за техните копнежи, мечти и надежди. Да полетят заедно с първия възможен полет, някъде по света да търсят щастието си.

 

И много от абитуриентите, които са достатъчно добре подготвени, ще осъществят тази си мечта – да учат в чужбина, да живеят в чужбина, да успеят и да преуспеят далеч от дома. И дори да не го знаят, аз мога отсега да им кажа коя ще е любимата им песен след някоя и друга година – „Облаче ле бяло“. Това е песента на децата на прехода. Това е песента, на онези, за които Родината все още значи нещо. След това по някое време бавно се разтапя в небето и затихва. Но за съжаление много от розовите балони скоро ще се спукат, роклите от бала ще се смачкат и красивите надежди ще увехнат.

 

 

Шокът започва с работата – момиче за всичко, за дребни пари. Винаги е било така, да започваш с малко. Сервитьори, бармани, магазинерки, рекламни агенти, секретарки... стига да ти се работи и да не искаш много пари. А и за какво са ти осигуровки – нито си болен, а пенсия – кой ти мисли за пенсия – животът е пред теб.

 

Лошото е, че към момента много започват с малко и завършват с малко, без особени перспективи. Ще кажете не са достатъчно амбициозни? Да, и много от момчетата и момичетата имат по-големи мечти, въпреки че не са положили и не желаят да положат по-големи усилия. Така сме ги научили – да искат, без да могат и без да дадат. Но не желаят да започнат с минимална заплата като старт в кариерата. Предпочитат да направят повече пари – по-лесно, а изкушенията имат приятелски очи и приятелско ръкостискане – „Всичко ще е наред!“ И така се раждат много млади автоджамбази, проститутки, дилъри и много други занимания, за които дори не мога да си помисля, че е възможно да съществуват. А те съществуват и препират прането на батковците и карат хубави коли и гледат високомерно, животът им наистина е чудесен отвън, а вътре бавно опустява. Но знаете за изкачването по стълбата се плаща цена и си отиват приятелства, принципи и забрани. Важно е, че си струва!? А кой ни учи кое е ценното, заради което си струва да оставаме без дъх, без сили, без приятели, без деца, без принципи, за да скачаме и надскачаме, да успеем и да преуспеем?

 

И затова балоните на абитуриентите в небето са толкова драматично знакови, толкова вълнуващи и вдъхновяващи. Започва един нов експеримент, едно ново начало, едно ново бъдеще и всеки вярва, че животът е прекрасен. В този момент никой няма лоши мисли, всеки вярва, че именно неговият балон ще стигне най-високо, че ще достигне щастието и ще сбъдне мечтите. Искрено им пожелаваме да е така, но някъде дълбоко в сърцето на родителите се крие едно „Деца, боя се за вас“. Да се надяваме, че това са напразните страхове на загрижените родители при израстването на техните деца.

 

Още полезни статии четете в Az-jenata.bg

Автор: Ралица Солакова