Единственият начин да бъдеш себе си е да станеш някой друг. Колкото и нелогично да звучи, това е самата истина. Едва когато приемеш нечий чужд образ, успяваш благодарение на позицията си на страничен наблюдател, да опознаеш и себе си. Едва, когато приемеш чужди желания и копнежи, осъзнаваш колко силни и ярки са твоите на фона на насилствено приетите.
Когато си в образ, ти си просто заглавието на книгата с празни страници – гръмко, но и безсмислено. Ти си просто име като милион други, просто определена комбинации от звуци, незначещи нищо. Освободил се от всякакво съдържание, изгубил го, едва тогава можеш обективно да прецениш кой си, какво си и има ли смисъл от теб.
Дотук всичко изглежда лесно, но точно в този момент потъваш в бездната на несигурността, страха и безверието. Бавно започваш да се давиш в страховете си. Сам си, празен и объркан. Страдаш. Готов си да забравиш всичко, в името на безопасния образ, който ще приемеш в замяна на избавлението от този ад.
Но нещо те спира, знаеш, че трябва да го направиш, знаеш, че това си ти и точно в този миг осъзнаваш - надмогнеш ли страданието, то ще успееш и да погледнеш отвъд теб, отвъд образа, който си приел и ще опознаеш онова вътрешно състояние, което не се намира, а се създава, ще откриеш отдавна създадената ти същност, която беше скрита зад страховете и ограниченията, който сам прие.
Успееш ли, то празните страници на книгата ще бъдат напечатани, провалиш ли се, ще остане само името, контрастиращо на празнотата в теб. От теб зависи. Действай!
Автор: ИъН Здравчев