Когато младите хора завършат гимназия, те сменят  средата, с която са свикнали и тогава навлизат в нещо като социален  пубертет, който е между 19 и 25-годишна възраст. За голяма част   от тях промяната е свързана със следването.   Студентството е етап, който трябва да се преживее, но именно  тогава младежите изпадат в стрес. Напрежението е толкова голямо понякога, че се стига до дезориентация, неувереност , психически разстройства.  Младият човек се чувства така, като че ли вече нищо не зависи от него, загубил е контрол над  себе си.

Често шокът е подсилен и от ритъма на големия град.  Студентите от провинцията се адаптират по-трудно. Освен това, сега всеки студент работи, което не се случваше преди 10-тина години. Налага се мнението, че  ходенето само на лекции е мързел. Работодателите обаче очакват студентите да са на разположение по  всяко време. Недоспиването, карането само на кафета и стимулиращи напитки /което си е направо рисково/ , хапването на крак, нарушават баланса в организма. Най-уязвими са душата и имунитетът.  В един момент става много важно как се справяш с живота, как прилагаш уменията си, как правиш изборите си, как реагираш на стресови ситуации. Стресът се засилва около дипломирането.  Хроничната умора поражда стрес, страх и паника, изтощава целия организъм. Нивото на имуноглобулин А спада и младежите боледуват по-често.

Отделна категория са младите хора, за които следването е било само начин да излязат от семейството.

Много пъти младежите се оплакват, че не могат да се веселят с компания и подари това,  някои от тях стават по-чувствителни и предразположени  към депресии.
Трябва да се знае, че представата за развлечение е различна за всеки, нуждата от купон - също. В норма е всичко, което доставя радост, без да пречи на околните.  
Автор: Албена Иванова