7 неща, които правят жената наистина красива

Красотата ще спаси света, нали така беше казано? Може би точно заради това всеки се стреми към нещо красиво, иска да бъде красив, търси красотата, обича да бъде заобиколен от красота. Понякога обаче това желание се превръща в проблем, защото нищо не е достатъчно красиво за нас. Красотата не е само физическа, даже доста често най-красиво е онова, което е невидимо за очите. Най-често се случва някоя красива жена да забрави, че е красива, или да не вярва, че е красива. Ако ти си изпаднала в такава ситуация, припомни си тези 7 неща:

Съчувствието – едно от най-красивите качества. Рядко има нещо по-красиво от съчувствието, което проявяваш към другите. Това означава, че ти не си егоист, че можеш да се поставиш на чуждо място, че можеш да помислиш за нещо, различно от себе си. Всеки иска да бъде до такъв човек, защото може да се разчита на него. Съчувствието е готовност да помогнеш, да изслушаш, то е желанието да разбереш някого, а това крие в себе си истинската добродетелност – тя е непринудена и естествена.

 

 

Адаптивност – това е качеството да умееш да се почувстваш комфортно във всяка ситуация, иначе казано – да намериш нещо хубаво дори там, където на пръв поглед го няма. Такова качество у някого не просто го прави красив, прави го източник на положителна енергия, а кой не иска такъв човек около себе си? Кой не обича неговият събеседник да умее да го разведри в труден момент, да му помогне да реши даден проблем, да види една нова страна на нещата? Когато си в компанията на такъв човек, ти се чувстваш добре, чувстваш се защитен и ти е уютно, имаш чувството, че всичко на света е възможно и че всичко е красиво. Светът някак става розов, и то без да носиш розови очила. Адаптивността е промяна в чиста форма.

 

Алтруизъм – това е способността да обичаш другите. Хората, които са алтруисти, често поставят себе си на заден план, защото за тях най-важно е другите да са добре. Те обикновено са усмихнати, жертвоготовни, целеустремени, доброжелателни – все приятни качества, такива, които приветстваш в обкръжението си. Все пак, първо правило е да обичаш себе си, но ако това е всичко, на което си способен, значи определено доста неща ти липсват в личен план. Обичай другите – всичко се връща!

 

Чувствителност – много хора смятат, че това е повече слабост, отколкото хубаво качество. Но така ли е наистина? Ти би ли искал всеки в твоята компания да бъде егоистичен, да мисли само за себе си, да не се вълнува от нищо? Би ли ти било приятно да няма на кого да споделиш, да няма кой да те разбере и да те утеши? Надали би искал това. Затова чувствителните хора са доста атрактивни – видимо е, че те умеят да разбират околните, за тях и малките неща имат значение. А какво би било, ако нямаше детайли в нещата, ако всичко беше изградено от прости елементи? Нямаше ли всичко да бъде скучно и някак еднакво? Чувствителният човек умее да прави разлика между най-малките нюанси, а това гарантира, че колкото и да си различен, все пак би могъл да намериш разбиране у чувствителния човек.

 

Отдаденост – това безспорно е едно от най-красивите качества. Правило ли ти е впечатление, когато някой много въодушевено ти обяснява нещо? Или когато най-добрата ти приятелка ти разказва за нещо, което много обича да прави? В такива моменти можеш да видиш любовта на един човек да се реализира пред погледа ти – можеш да усетиш чувството, което изпитва отдаденият човек, той обича това, на което е отдаден, то значи всичко за него. Тези хора са страстни, те са великодушни, широко скроени, за тях всичко на света е възможно, защото черпят вдъхновение от онова, което обичат и на което са отдадени. Не искаш ли и ти точно това, не търсиш ли точно това около себе си – нещо, на което ти да се отдадеш и нещо, което да бъде отдадено на теб?

 

Интелект – чувал ли си твърдението, че интелектът е секси? Ако не си, твоя грешка. Наистина интелектът е секси – той е комбинация от други качества, всяко едно от които е много атрактивно. Интелектът е сила, а силата е секси. Телата не са вечни, физическата красота е актуална, но с времето тя се изгубва, онова обаче, което остава завинаги у човека, е неговият интелект. Той съдържа в себе си и чувствителност, и адаптивност, и сила, и решителност, и умереност, и крайност – такава комбинация не може да остане незабелязана, защото определено е доста рядка. А кой не би искал да притежава нещо, което никой друг не притежава?

 

Енергичност – може да звучи странно, но мързелът, леността, безразличието – тези качества не са атрактивни, а напротив – отблъскващи са. Динамичният човек, този, който обаче не прекалява с енергичността си, защото иначе става досаден, е красив. Той излъчва една специфична животворна енергия, сякаш умее да събуди всеки, да го накара да действа. Когато наоколо теб има някой енергичен човек, не ти ли се струва, че той не просто ходи, а лети? Не си ли мислиш, че за него всичко е толкова лесно и приятно? Не ти ли се иска и за теб да беше така? Когато един такъв човек ти подаде ръка, той сякаш те заразява с някаква вълшебна енергия, която се влива в теб и ти получаваш нова сила – изведнъж и за теб всичко изглежда лесно. Доста привлекателно, а?

Автор: Станита Пехливанова