Нещата, които трябва да знаеш за страха

Страхът определено е неприятно, дори парализиращо чувство. Да се отървеш напълно от него обаче е почти невъзможно, а и не е необходимо. По-добре разбери повече за страха и го използвай в твоя полза:

 

Страхът диктува действията, които ние предприемаме – когато човек се страхува той предприема едно от следните неща – ужасяване, застиване, бягство и борба. Когато човек застине, той спира да прави това, което е правил до момента и насочва вниманието си към обезпокояващия го стимул, за да вземе решение какво да прави след това. След това избира или борба, или бягство, т.е решава дали да се изправи директно срещу заплахата или да я заобиколи. Когато страхът е много силен, човек изпада в ужас, т.е нито се бори, нито бяга. Той не прави нищо, освен, че се обсебва от случващото се, оплаква се, но не предприема никакви действия. Ако човек дълго време е в това състояние, може да изпадне в депресия.

 

 

Колкото по-реално е заплахата, толкова по-адекватно реагираш – може би ти се струва странно това твърдение, но е така. Хората реагират различно на истински и въображаеми заплахи, като вторите често водят до парализа. Глупаво е човек да се страхува за всичко лошо, което може да му се случи след време и да не прави нищо, за да го предотврати (ако има тази възможност, разбира се). Реалните заплахи пък предизвикват трескава дейност. Обикновено, когато заплахата е лесно разпознаваема, човек скача към действие веднага, без дори да се замисля. Това е и причината хората да са много по-склонни да променят своите навици на хранене след сериозен здравословен проблем, отколкото ако са прочели някаква информация по въпроса. За добро или лошо, ако човек иска да се мобилизира и да се справи със страха, трябва да попадне в опасност.

 

Страхът е полезен – страхът е дълбоко вграден в нашия мозък, има пътеки в различни мрежи от неврони, спускащи се от дълбините на лимбичната система чак до мозъчната кора. Когато тези мрежи биват стимулирани, било то по химичен или електричен път, се появява чувство на страх, дори когато няма застрашителни стимули. Хубаво е човек да разбере, че да чувстваш страх не означава да си слаб. Способността човек да се страхува е сред основните функции на мозъка. Всъщност хората, които не изпитват страх, имат сериозни увреждания на мозъка.

 

Не е необходимо да си в опасна ситуация, за да се страхуваш – често страхът е плод на нашето въображение, така че може да го изпиташ, без да се случва нещо страшно около теб. Умовете ни са толкова ефективни, че започваме да се броим от най-различни стимули, които не са страшни или дори не съществуват в момента. Голяма част от хората се страхуват от неща, които може да се случат след време.

 

Страхът не е автоматичен – отчасти той е заучен, инстинктивен и в резултат на възпитание. Някои страхове са изцяло инстинктивни. Обикновено болката поражда страх, защото човек се притеснява за своето оцеляване. Има и страхове, които са заучени – страхуваме се от животни, ситуации и места заради негативни асоциации и миналия ни опит. Например, човек може да се страхува да шофира, ако е бил участник в ПТП. Други страхове пък са възпитани у нас.

 

Колкото повече се страхуваш, толкова по-зле изглежда ситуацията 

 

 

Реакцията на страх се засилва, когато човек е вече уплашен. Ако човек е подготвен за страх, дори най-безобидните събития може да изглеждаш ужасяващи. Ако, например, гледаш филм за отровни змии, дори едно леко погъделичкване по крака може да те накара да се изплашиш и подскочиш от мястото си. Ако пък те е страх от самолети, дори най-леката турбуленция ще е в състояние да те изплаши.

 

Страхът има най-различни нюанси – възможно е ужасяващите събития да оставят траен белег върху мозъчните ни пътища. Хроничният стрес, постоянното притеснение и ежедневната несигурност могат да създадат сериозни здравословни проблеми и да има нужда от специализирана помощ.

Автор: Ралица Солакова