Има доста средства и терапии, за да се пребориш със стреса. Но сигурно не си запознат/а, че оцветяването го лекува. То е полезно за организма, защото е креативно, създава настроение и се справя с негативните мисли, карайки те да се усмихваш.
Звучи странно, но в тази терапия има доста логика. Причините да опиташ точно нея, ако например страдаш от тревожни мисли, депресия или си просто тъжен/а, са доста. На първо място, оцветяването е креативно и стимулира творческия потенциал. Освен това шарените боички/маркери създават много настроение и подсъзнателно те карат да се усмихваш. Друга идея на терапията с оцветяването е, че всяка багра носи своя енергия и по този начин запълва емоционалните ти липси. В тези рисунки подсъзнателно няма случайно използван цвят. Дори всичко да е на подсъзнателно ниво, човекът взима цвета, който описва душевното му състояние. Когато си тъжен/а и потиснат/а например, използваш багри, които описват настроението ти. По този начин, когато се чувстваш гадно ти олеква. Един свеж жълт цвят би добавил настроението, от което имаш нужда в такъв момент. Ето как в домашни условия можеш да проведеш част от тази терапия.
Терапевтичната дневна доза е около 15 минути.Намирай малко време всеки ден, за да рисуваш в книжките за рисунки, оцветявайки картинките с моливи или флумастери. След един месец депресията и тъгата ще бъдат значително изличени от душата ти. В това няма нищо случайно. Според специалисти оцветяването има позитивен ефект, тъй като отпуска съзнанието, увеличава концентрацията и на невронно ниво фокусира мозъка върху едно креативно и красиво изкуство.
Има и терапия, която е предназначена специално за по-големи, а не за деца, които просто да оцветяват, за да се забавляват. Освен занимателни, те са и доста сложни, съставени от много дребни детайли. След като бъдат изрисувани, някои страници спокойно могат да бъдат поставени в рамка като картина. По отношение на трудност някои ги сравняват с най-сложните пъзели, но тук мисълта използва силата и въздействието на цветовете. Ползата е, че са творчески, влага се въображение, вдъхновяват и в същото време изискват силна концентрация. По този начин мозъкът е изцяло зает от дадената рисунка и напълно забравя да мисли за това, което го натъжава.
Автор: Nadejda Atanasova