Какво представлява "атлетичното стъпало"

Заболяването, което преди се е свързвало най-често със спортистите, заради носенето на маратонки и потенето на краката (оттук и наименованието) днес е често срещано явление сред хората от всички професии и всички възрасти.

 

Атлетичното стъпало (tinea pedis) е сред 10-те най-разпространени дерматозив света и се среща много често. То е гъбична инфекция на кожата, която засяга най-често областта между пръстите на краката, но може да се разпространи и към другите части на стъпалата и ноктите. Възможно е да се появи и като монодерматоза или като част от генерализирана гъбична инфекция. Най-често я причиняват гъбички, които се развиват при влажни условия.

 

Благоприятна среда за растежа на гъбичките са затворените обувки, обилното изпотяване, носенето на маратонки през целия ден, като съществува риск и ако ходите боси по влажни повърхности. Първите признаци на инфекцията обикновено се появяват в областта между кутрето и безименния пръст, като се разпространява лесно и бързо и към другите части на стъпалата и ноктите.

 

Симптомите на инфекцията са: интензивен сърбеж,  зачервяване на кожата,  напукана кожа с характерно лющене на повърхностните слоеве, сърбеж и парене, ако се разпространи върху нокътя, той се удебелява, пожълтява, може да се рони и да мирише неприятно.

 

Препоръки за превенция: редовно почиствайте и сушете подовете на помещенията, които се използват от много хора, носете сандали, пантофи и обувки, когато ходите по влажни и мокри подове, не разменяйте с други хора обувките и чорапите си, носете чорапи, изработени от естествени материали (памук, вълна), избирайте обувки, които позволяват циркулирането на въздуха, поддържайте редовна хигиена на стъпалата, под което се подразбира измиване с топла вода и сапун и след това подсушаване с чиста памучна кърпа поне веднъж на ден. Полезно е периодично посипване с пудра, за да се поддържат стъпалата сухи.

 

Лекува се чрез локално прилагане на кремове и препарати, съдържащи антимикотици. Гъбичните инфекции са упорити, понякога изискват продължително лечение и често се връщат. Заради това локалните препарати трябва да се прилагат и определен период от време след отшумяването на всички признаци на инфекцията Периодът на лечение не трябва да бъде по-малък от месец, за да се стигне до пълно отстраняване на хифите на гъбичките, които са техни продължения и могат да останат в кожата, като след известно време отново да причинят инфекцията

 

Недостатъчното лечение води по-късно до резистентност и затова се изискват последователност и дисциплина в терапията. В случай на отделяне на нокътната плочка от основата или разпространение на инфекцията върху другите нокти, е необходимо да се обърнете към лекар за продължение на лечението.

Автор: Nadejda Atanasova