За мнозина скаридите не са нещо повече от излишен деликатес, безполезна "глезотийка", която се свързва единствено с разточителните трапези на заклетите чревоугодници. Подобни твърдения обаче са много далеч от съвременните представи за диетичната и хранителна стойност на тези ракообразни, числящи се към голямото семейство на т.нар. морски дарове.
Задълбочените изследвания върху състава на месото им, осъществени през последните десетилетия, показаха, че то съдържа голям брой изключително полезни за организма вещества - белтъчини, полиненаситени мастни киселини, витамини, минерали, антиоксиданти и т.н.
Съществуват хиляди видове скариди, които обитават на практика всички световни морета и океани, а някои дори и пресноводните водоеми. Техните размери варират в твърде широки граници - от 2 до 30 см. Едрите скариди предпочитат топлите, а по-дребните - студените северни морета.
От това огромно многообразие към трапезата се отправят едва двадесетина вида. Особено се ценят три от тях - тигровата, кралската и гигантската. Особено ценни са белтъците на скаридите, съставляващи 18-20% от тяхната маса. В тях се съдържат значителни количества от важните аминокиселини глицин, глутаминова киселина, левцин и лизин, от които последните две са незаменими, т.е. не се синтезират от човешкия организъм.
По белтъчно съдържание месото на скаридите не отстъпва на високочественото говеждо (18,9%) и превъзхожда първокачественото свинско (16,9%). В състава на липидите на скаридите, съставляващи 1,0-1,8% от тяхната маса, са идентифицирани 14 мастни киселини. Преобладаващата част от тях се отнасят към ненаситените мастни киселини, които са особено полезни за организма.
Сред тях са изключително важните незаменими полиненаситени киселини от класа омега-3 - ейкозапентаеновата (АЕР) и докозахексаеновата (ADH). Съществуват убедителни доказателства, че тези киселини способстват за доброто състояние и функциониране на сърцето и ретината и са важен фактор за предотвратяване на развитието на сърдечносъдови заболявания.
Ейкозапентаеновата киселина взема важно участие във функционирането на нервната система и мозъка, а докозахексаеновата изгражда близо 60% от мозъчната тъкан и около 20% от сивото вещество - "процесора" на мозъка, където се извършва обработката на постъпващата в него информация. Съществуват сведения, че тези киселини способстват за смекчаване на симптомите на депресия, подобряват концентрацията и паметта.
Скаридите са ценен източник на важните за организма витамини А, В1, В2, В3, В9, В12, С, Е, както и на внушителен брой микроелементи - калий, натрий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, кобалт, манган, молибден, селен, фосфор, йод, флуор и др. По съдържание на микроелементи скаридите превъзхождат 50 пъти говеждото месо.
Те са ценен източник на особено важния микроелемент йод, който влиза в състава на хормоните на щитовидната жлеза, участващи в регулацията на растежа и развитието на организма, както и на метаболизма. Порция от 100 г скариди покрива около 70% от дневната потребност от изключително важния минерал селен, който участва в синтеза на молекулата на ДНК, съхраняваща наследствената информация, и съвместно с витамините с антиоксидантно действие - С и Е, както и с каротеноидите, инактивира свободните радикали.
Автор: Nadejda Atanasova