Болестта на пътуването, известна в медицината и като кинетоза, е широко разпространено състояние. Засегнатите се оплакват от гадене и повръщане по време на път. Счита се, че от кинетоза в една или друга степен страда до една трета от населението.
Какво можем да направим, за да отидем на море или на екскурзия без да ни се гади или поне без да повръщаме през по-голямата част от пътя?
Разбира се, за да намерим лечение, първо трябва да опознаем болестта.
Кинетозите възникват, когато има противоречие между възприятията за движение, идващи от очите и вестибуларния апарат, т.е. ние виждаме, че се движим, но не го усещаме или усещаме, че се движим, но не го виждаме. Възможно е също така да виждаме и усещаме движението, но между двете възприятия да няма синхрон. Счита се, че главният мозък възприема това като сигнал, че в организма е попаднала външна отрова, която влияе на сетивните системи и той нарежда изхвърлянето й от тялото чрез повръщане.
Най-често срещано, разбира се, е неразположението при возене в автомобил или автобус. В тези случаи, очите ни през голяма част от времето са фокусирани около неподвижните предмети около нас – предните седалки или таблото, докато вестибуларният апарат ни казва, че сме непрекъснато в движение. Поради тази причина е препоръчително да гледаме през прозорците, така че визуалното усещане за придвижване да съответства на вестибуларното. Това е и причината, по правило, страдащите от кинетоза да се чувстват по-добре, когато седят на предната седалка в кола.
Още по-обострена е кинетозата при пътуване със самолет и най-вече с кораб. Когато самолетът се накланя усещането за движение не намира съответстващото визуално възприятие, тъй като прозорците са малки и най-често са насочени към небето, което изглежда еднакво във всички посоки. Най-екстремен е случаят, когато човек е затворен в каютата на кораб, където често изобщо няма прозорци.
Други форми на кинетоза се проявяват в центрофуги за трениране на космонавти и пилоти на самолети, в симулатори и тренажори, където се възпроизвеждат условията в кабината на самолет – очите възприемат движение, докато тялото – не.
Любопитно е да се отбележи, че кинетоза може да възникне дори и в киносалон – ако камерата се движи постоянно е възможно на някои зрители да им прилошее. Затова в някои страни зрителите, и особено бременните, биват предупреждавани, ако във филма се съдържат такива сцени.
„Космическата болест“, космическият аналог на морската болест, е непозната до 1961 г. , когато съветският космонавт Герман Титов става първият човек, изпитал кинетоза в космоса.
Немалко усилия са били положени, включително и от НАСА, за решаване на проблема. Какво можем да направим тук, на Земята, без да разполагаме с LCD очила, разработени от НАСА?
От първостепенна важност е винаги, когато е възможно да наблюдаваме предмети, по които можем да съдим за движението си – крайпътни дървета, планини (ако се виждат през прозорците на самолета) и т.н. Когато това не е вариант, например през нощта или когато се намираме в каюта, най-разумно би било да спим колкото се може по-дълго. Сънят разрешава проблема с противоречивите възприятия, както и психогенните последствия от това - усилване на дискомфорта само заради мислене за него.
Още здравни новини четете в Puls.bg
Автор: Ралица СолаковаХапчетата се казват " КОКУЛИН" а не коколино.. -.-
Много хубава статия, звучи логично. На мен лично обаче ми става лошо само в кола. Возила съм се като по-малка ( когато състоянието ми беше по-зле ) и в самолет , и в камион, но не ми беше зле. Интересно защо това състояние не се проявява при пътуването с влак?Аз лично пия "Коколино" ( не омекотителя, ако някои хора, родени преди '90 година се сетиха за него ) - много евтино и приятно хапченце, за мен доста ефективно.
пийте 1 или 2 ентеросана и сте пушка... много силно чувство на гадене имам всеки път, когато пътувам. След като открих тези хапченца 1 път не ми е станало лоши по време на път.
Доста интересно, не го знаех.
Друг метод, когато се пътува с кола, е просто да се опъне седалката и човек да се облегне. На мен лично ми помага донякъде.