Какви са негативите на бодибилдинга като спорт

Има спортове, които развиват предимно някои мускулни групи за сметка на други. Не са малко примерите за подобни спортове. Хвърлянето на диск и копие от лекоатлетическите дисциплини се фокусира върху удобната и предпочитаната ръка от атлета, спортната гимнастика, при която изостават мускулите на краката и куп други примери.

 

Бодибилдингът или фитнесът, както още е известен, също има своите негативи. Макар да има упражнения с тежести за всички части на тялото, в този модерен спорт има и доста несъвършенства. Сега ще се спрем на някои от тях.

 

Загубата на еластичност. Културистите от близкото минало са известни като мъже с огромни мускули и доста ограничена подвижност. Характерната походка, известна като "ходя с таралежи по мишниците" и разкрачената позиция на краката са съвсем заслужено пришити към трениращите с тежести. Това се дължи на грешка, допускана от много от тежкоатлетите. Тя е загубата на гъвкавост. Тя се получава в следствие на непълната амплитуда на движение по време на упражненията с тежести. Ако след нея работещият мускул не се разтегне, мускулният фоликул се скъсява с течение на годините, което причинява ограничен обсег на движение. От там следва и характерната "вдървеност", която се приписва на бодибилдърите.

 

 

Развитието на една мускулна група за сметка на друга. Това често причинява дисбаланси, непропорционалност на тялото и дори ортопедични изкривявания. Ако се фокусирата единствено на изтласкването от тилен лег, или лежанката, това ще развие прекомерно гръдните ви мускули. Не правите ли достатъчно упражнения за гръп, с течение на времето раменете ви ще се завъртят с ротация към гръдната кост, като по този начин намалят обема на гръдния ви кош. Мускулите на гърба извършват важната функция да дърпат раменете обратно назад.Как да прецените дали сте балансирани? Най-лесният начин е с тест за сила и издържливост. Ако правите еднакъв брой повторения лежанка със същата тежест, с която правите пул-даун отпред за гърба, значи всичко е наред.

 

Слаба двигателна координация. Фитнесът е помощен спорт, създаден изкуствено, за да задоволи потребностите от експлозивна сила и мускулна издържливост за други спортове. Още играчите по ръгби са включвали тичане с допълнителна тежест за да спринтират по-добре и лицеви опори с тежест, за да имат повече сила в горната част на тялото. Като такъв спорт, бодибилдингът се характеризира с изолиране на мускулна група и изометрични упражнения. Губи се многоставният характер на движенията, а именно повдигане на тежест от земята, последвано от раменна преса или клек с щанга отпред, последван от раменна преса. Има още много подобни примери, които развиват двигателната координация и правят спорта наистина ефективен в ежедневието.

Автор: Nadejda Atanasova