Някои от обективите във фотографията [част първа]

Обективът е основният движещ фактор във фотографията. Той е системата от лещи, които улавят образа, проектират го, обръщат го, модифицират го и на практика вършат половината работа в заснемането. Обосновано е защо обективите са толкова скъпи и ценни за фотографите. Ако и ти се увличаш по фотографията, знанията за обективите ще ти бъдат много полезни и ще разширят и обогатят уменията ти в любимото хоби. Да разгледаме някои от по-разпространените обективи.

 

 

Рибешко око. Обективите от този тип се характеризират с много широк зрителен ъгъл - при стандарт 180 градуса по диагонала на кадър просто нямат конкурент. Впрочем, за такъв широк зрителен ъгъл (практически всичко, което виждат очите ни, включвайки и периферното зрение) се налага да се плати не ниска цена. Всъщност фотографите са страдали кратко време, научавайки се да използват тази слабост като плюс - обективът изкривява перспективата превъзходно и има на практика безкрайна дълбочина на рязкост от половин метър нататък на бленда, т.е. може да се заснеме човек от височина на 20см над главата му, при което главата ще изглежда като балон, а краката като кибритени клечки. Интересно изкривява линейните обекти – колоните на сграда например, в края на кадъра се извиват дъгообразно навън. Като цяло, обективът се смята по-скоро за развлекателно средство (в почти 100% от случаите се използва за експерименти), отколкото за сериозен инструмент - на никой не би се харесало да е изкривен в края на кадъра.

 

Широкоъгълен обектив. Необходим инструмент на фотографа-пейзажист и репортера, снимащ в затворени помещения. Позволява да се обхванат малко повече от 90 градуса, което е достатъчно за снимане в помещение. Преимуществото на ширикоъгълният обектив пред рибешкото око е, че изображението е почти без изкривявания (и колкото по-висока е цената, толкова по слаби са тези изкривявания), а недостатъкът в почти два пъти по-малкия зрителен ъгъл. Важно е да се отбележи, че хората, намиращи се в периферията на кадъра забележимо наедряват и увеличават теглото си при приближаването към центъра на кадъра.

 

Нормален обектив. Във филмовите времена нормален/стандартен обектив е бил 50мм, но с умаляването на матрицата на смяна идва 35мм обектив, въпреки, че много продължават да използват 50. Този обектив изключва периферното зрение, 50-мм обектив дава абсолютно същото изображение като нашето зрение, а оттам се запазват и всички пропорции. По-рано това е било достатъчно. Обективите от този тил са по-скоро за обучение, отколкото за ежедневно използване - зрителният ъгъл е малък за помещения, а за портрет не са особено подходящи.

Автор: Nadejda Atanasova