6 страни на разбитото сърце, които те правят по-добър човек

Няма да чуеш нищо ново, ако ти кажа, че всички сме минали от там - мъка, болка, разбити сърца, разочарование, непокрити очаквания, лошо отношение, обиди, предателства, ножове, забити в невинни гърбове ...

 

Каквото и да си говорим, това са нещата от живота, те се случват и то по-често, отколкото ми се иска, със сигурност и отколкото на теб. Но, едно ти гарантивам със сигурност - дори и да е клиширано, каквото не те убива - прави те по-силен! И това е повече от просто празна приказка.

 

 

Ако имаш нужда да разбереш какво следва после, не се предавай. Винаги ще е така - спокойствие, а после буря; запомни обаче, че утрото е по-мъдро от вечерта, а също и че новият ден наистина е нов късмет. Никога не се предавай и не губи надежда, защото не знаеш какво ще спечелиш, след като току що си загубил нещо.

 

А това, че вече си по-силна личност, ами .. за това просто ти гарантирам. :)

 

Ето как разбитото сърце те прави по-силен и по-голям човек:

 

1. Ставаш по-умел във връзките си с околните.

 

Който се опари от супата, следващият път духа. Предполагам, вече знаеш от опит. Ако днес твой близък приятел те предаде, утре вече ще си по-внимателен, ще се доверяваш по-малко и по-трудно; ще подбираш компанията си и хората, с които общуваш. Ще отсяваш по-лесно лицемерите и егоистите. Ще си простиш, че си допуснал грешка, и ще си прощаваш още и още всеки път, когато видиш, че това се случва постоянно и на всички.. Просто защото така е устроен света и това се случва на различните хора.

 

2. Душевността ти се разчупва.

 

Обикновено, в моментите на слабост и болка, хората се обръщат към по-висшите сили, защото не могат и не чувстват, че ще успеят да се справят сами. Нормално е. Чувал си баба ти, която ти е разказвала, че в следствие на някаква сериозна случка, тя е започнала все по-силно да вярва в Бог. За тези случаи говоря. Не ти казвам да си избереш древно божество или вяра, на която да се уповаваш.. Казвам само, че ако има нещо, в което да вярваш с цялото си сърце, би трябвало да намериш собствения си мир доста по-лесно. А и нищо не е случайно, или бъркам..?

 

3. Каляваш се физически.

 

Би било хубаво, ако всеки път, когато имаш проблем светът спира, за да те изчака. Само дето и двамата знаем, че той не функционира така. Истината е, че доста често по време на най-големите гадости, на теб ти се струпва още и още отвсякъде. Не е честно, нито приятно, но нямаш и голям избор. Не можеш да спиш, болят те очите, главата, врата, не си в кондиция - и въпреки това, тоновете работа, уроци и задължения те очакват и се трупат непрестанно. Не губи време в самосъжаление, стегни се и действай, защото можеш да си сигурен, че следващият път тялото ти вече ще е готово и калено да понесе поне още толкова стрес.

 

4. Организираш по-добре финансите си.

 

Ако в живота ти настъпи неочаквана и коренна промяна, ако загубиш скъп човек, веднага осъзнаваш някак по необходимост, че всички сме само миниатюрни човеци, обитаващи една мъничка планета от безкрайното пространство на космическата вселена. И те залива ужас и страх, че нищо няма да остане след теб. Спокойно, нормално е. Не е полезно обаче, нито здравословно. Хубавото обаче е, че със сигурност ще започнеш да обмисляш по-добре какво и къде харчиш, какво и как си купуваш и най-вече - защо. Това не е малка промяна, но със сигурност е много полезна такава.

 

5. Променяш перспективата си.

 

Ами, честно казано, това идва някак с времето. Когато ти е най-зле шансът да видиш адекватно и неутрално нещата, е доста малък. Не искам да кажа невъзможен, но разбираш за какво става дума. А когато отмине дори и малко време, някак от само себе си нещата започват да ти се проясняват и перспективата ти се изменя от досегашната - става малко по-различна, но това се оказва достатъчно, за да си пораснал преждевременно, и то определено не физически. 6. Ставаш широкоскроен. Това се появява като някакъв резултат от горната точка, защото няма как да ти се случват нови неща, да те докосват, да стигат до теб, и ти да си седиш все на същото място.

 

Ако е така, значи ти си се предал безвъзвратно, а това е много лошо. Е, в противен случай, ставаш, избърсваш сълзите, слагаш усмивката или поне премахваш намръщената муцунка, изправяш се хубаво и с гордо вдигната глава разглеждаш предстоящите варианти и възможности.

 

Минималното, което печелиш от всичко това, е че може да станеш доста по-широкоскроена личност, стига да пожелаеш.

Автор: Станита Пехливанова