"Може ли книга да предизвика туристически бум?"

 

Напът сме да проверим това с новия илюстрован пътеводител „България – позната и непозната“ /“Книгомания“/. Но първият въпрос е има ли изобщо нужда от още една книга с туристическа информация на пазара?

 

Със сигурност да, ако е подготвена от опитни пътешественици като Румяна Николова и Николай Генов и то точно за издателството, което разпространява най-качествените албуми за пътувания от световни поредициу нас. Досега тук не се е появявала книга с толкова компактна и добре подредена информация, с всички необходими данни и ориентири /включително джипиес/, с карти и със снимки, от които може да ти спре дъхът.

 

„България – позната и непозната“систематизира 200 обекта в 35 маршрута, илюстрирани с над 560 фотографии, които ще накарат читателя да погледне с нови очи на богатствата в нашата страна. Богатства от природни релефи и архитектурни форми, от археологически находки и етно обичаи, от растителни и животински видове. Защото наистина са малко по света страните с толкова разнообразни забележителности, в чиито земи са отложени всички исторически пластове от зората на човешката цивилизация, напомнят авторите в предговора на книгата.

 

Румяна Николова и Николай Генов са изпробвали лично и са описали най-интересните дестинации, най-подходящите сезони за пътуване и времето, необходимо за обхождането на маршрутите. Наред с любопитните факти са изброени и препоръки за безопасност, както и идеи за превръщането на пътешествието в незабравимо преживяване – за два-три дни или за цялата ваканция.

 

Как се стига до най-високия водопад на Балканите – Райското пръскало? Как изглежда билото на Котешки чал от заслона „Кончето“? Какво не бива да се пропуска в резерват „Яйлата“ или в Долината на тракийските царе? Отговорите на тези и на много други въпроси вече са дадени и може би ще накарат поне част от българите, които досега са предпочитали да пътуват до съседните страни, да изберат маршрути без пресичане на граници и без излишни рискове. Защото освен всичко друго нашата страна все повече се очертава и като остров на стабилност сред съседите си – разклатени от политически трусове, бежански вълни и финансови катаклизми.

 

Знаете ли, че ...

 

„България – позната и непозната“ /“Книгомания“/ ще ни помогне да разберем и това. Пътеводителят е замислен като джобно помагало за туристи, но може да се използва и като тест за читателите с един основен въпрос: По колко от описаните маршрути се натъквате на неизвестни факти?

 

Ето и няколко примера за любопитните подробности, събрани от авторите Румяна Николова и Николай Генов.

 

• В Поломието – долината на р. Русенски Лом, виреят 650 вида растения, от които над 60 са ендемитни. Ако имате късмет, ще видите диви орхидеи в гората Батаклията.

 

• 48 стъпала водят до Басарбовския манастир – единственият действащ скален манастир в България. Най-известният му обитател е преподобният Димитър Басарбовски, но не тъй прочутият монах Хрисант вложил свои средства в обновяването на манастира през 1937 г.

 

• Най-източната точка на територията на България се намира на скалния нос до фара на Шабла – умалено копие на знаменития Александрийски фар. Там Новата година настъпва с 18 минути по-рано.

 

• От залива Алепу до Аркутино се разкрива прекрасна гледка към Змийския остров, където се среща диворастящ вид кактуси Опунция. Смята се, че първите са донесени от цар Борис III, който ги взел от ботаническата градина в Братислава.

 

• Кучешката пещера край Карлуково е дълбока цели 23 метра, но според местните легенди някои от хвърлените в нея новородени кученца са оцелели. Те са станали родоначалници на поколение пещерни обитатели, които се прехранват с леш и лаят всеки път, когато турист хвърли камък в тъмния отвор.

 

• Нановишкатакалдера в Източните Родопи предлага изумителни скални пластики, но и други интересни преживявания. По коларския път от Харман кая до Вкаменената гора и днес може да се намерят пръснати полускъпоценни камъни.

 

• Една от причините Копривщица да се гордее с красиви къщи, е плетенето на чорапи. Местните жени били толкова добри в занаята, че през XIX век техните фини произведения се търсели чак в Египет и носели добри доходи за семействата им.

Автор: Ралица Солакова