Българските филми, които трябва да гледате [част пета]

Ето, че сме на финала на нашата класация. Надяваме се искрено, да сте гледали повечето от предложенията ни, защото те определено са една доста добра извадка от качествените български филми, показващи един различен поглед върху българското кино. Далеч не претендираме, че класацията ни е обхванала всички или пък най-добрите, но отговорно заявяваме, че подходихме с необходимата обективност към тази селекция. Ето и последната част от нея, обхващаща отново филми от новия век.

 

 

Подслон

 

"Подслон" на Драгомир Шолев зачепква вечната тема за сблъсъка на поколенията и младежкия бунт. Прави го обезоръжаващо добре — с черен хумор и силна актьорска петорка. Филмът разказва за двама родители, които се сблъскват челно с внезапното осъзнаване на тяхното дете. Те не са лоши, но пък са скучно стереотипни представители на едно друго време — бащата е треньор по водна топка с твърди принципи и цял гардероб анцузи, а е лесно податлива на паника домакиня, за която мнението на съседите и добре приготвената вечеря са основен приоритет. И, както повечето родители, те също не забелязват кога семето на недоволството е пораснало в много възпитаното им момче.

 

Писмо до Америка

 

Камен заминава за Америка. От там той изпраща видео писма на приятеля си — писателят Иван. В тях младият режисьор заснема живото си в страната през океана, споделя своите мисли и носталгията си по родината. Неочаквано идва вестта за катастрофата на Камен, който е в кома. Иван иска да замине при него, но му отказват виза. Болката по умиращия приятел, кара Иван да тръгне на автостоп към родното село на Камен, за да търси песента, която съживява мъртвите. По пътя писателят се запознава с различни хора и съдби — самотна реставраторка, шофьор на камион, тракторист, бивша железничарка, неуспял актьор, бездетна жена, възрастни хора от Каменовото село.

 

Дзифт

 

Атрактивно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност по жанровите закони на черния филм. Действието се развива в една нощ. Главният герой, по прякор Молеца, излиза от затвора в началото на 60-те, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят — светът на социалистическа София. Влязъл в затвора непосредствено преди 9 септември 1944. Молецът е излежал присъда за убийство, без да е убиецът. С излизането му на свобода, още с прекрачването на прага на затвора започват катастрофални перипетии и бясна надпревара с времето…

 

Източни пиеси

 

Източни пиеси е история за двама отчуждили се братя, Христо, борещ се с метадонова зависимост художник-дърворезбар, и Георги, въвлечен в нацистка банда гимназист. Изгубили връзка помежду си, братята внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Георги, отскоро член на неонацистка групировка, участва в сблъсък, докато Ицо е страничен наблюдател и успява да спаси едно турско семейство. От Георги се очаква активно участие в по-големи акции и той поставя под съмнение сериозната си ангажираност в групировката, докато Ицо си задава въпроса дали красивото турско момиче, спасено от него, не би могло да го спаси от тъжния му живот в София. Единственият начин двамата братя да разберат какво всъщност искат от живота си, е да открият отново път към себе си и към другия.

 

Останалите част от статията може да намерите тук, тук, тук и тук:

Автор: ИъН Здравчев