Спенс: Не може по селския път да караш с пълна газ!

тази година Hip-Hop History Repeating се утвърди като най-голямото хип-хоп събитие в България. Хиляди пяха със Спенс, Ъпсурт, Лора Караджова, Goodslav, Криско, Bobo, Billy Hlapeto, Dim4ou, Skiller, Балет Нова, G-Style, Играта, Varna Sound и други. В шоуто се включиха и инициатора на шоуто DJ Doncho и неговите колеги зад пулта DJ George, DJ Fed и DJ Emotion.

 

През есента публиката може да очаква своите любимци отново, а ние пък решихме да се разговорим с една от родните емблеми на жанра - Спенс.

 

Спенс, какво е усещането по време на турнето Hip-Hop History Repeating?

Идеята е на Дончо и видимо е яка. Събираме се на една сцена диджеи и изпълнители, стават ненормални партита.

 

Много популярни изпълнители, но клубовете ограничават феновете. Не е ли време за по-голяма сцена?

Много ми се иска да спра да ходя по клубовете, да пея в зали. Но от друга страна, пеем в големи заведения, миналата година например имаше 2000 души във Варна.

 

Хип-хоп музиката беше позамряла, сега напливът никак не е малък, дори може да се каже, че куцо и сакато пее в рими...

Хип-хопът става комерсиален, но куцо и сакато пее, откакто се помня. При нас единственото условие е да имаш желание. Комерсиализацията ще помогне да се събере по-широк кръг от публика и да започне да "замирисва" на бизнес.

 

От друга страна, това води неминуемо до падане на нивото - на рими, на музиката. Трябва да бъдат по-елементарни и всеки избира докъде иска да изпростее, за да се хареса на хората.

 

 

Това ли е в България начинът да успееш - да пееш простотии?

Това е в световен мащаб. Трябва ли да давам пример с песни като "Макарена" или "Коко джамбо"? Едва ли някой ще си ги пусне вкъщи, но в дискотеките и до днес се въртят. Защото са лесни за смилане, с малко текст. Има ли много послания, хората се натоварват. Има рап албуми, дори на приятели, на осмото парче и не се издържа. То няма никаква пауза, няма баланс. В една рап песен има толкова текст, колкото в попфолк албум.

 

Последното парче на Xspensive "Какъв рапър си ти?" предизвика доста полемики, без да се пеят глупости.

Тук става въпрос за музика. Идеята за това парче е от 2005 година, но не я издадох и реализирах.

 

Значи ли, че положението тогава и сега е едно и също?

Не, значи, че идеята е добра.

 

А ти какъв рапър си?

Ами аз не съм рапър вече, аз си го казвам там. Рапърът в България е с лош имидж. На повечето хора, като им кажеш за хип-хоп, те си мислят, че става въпрос за някакви тъпанари.

 

Имам един такъв случай в казармата, макар и преди десет години. Тогава на един майор-психолог му беше интересно, все пак бях известен, и ме привика да решаваме тестове за интелигентност. То излиза малко като хвалба, но след резултатите си промени мнението. Иначе и той ми призна, че рапърите в неговото съзнание са били доста ниско на интелектуалната стълбица.

 

Не искам да се свързвам и с имиджа на Мишо Шамара - някакъв арогантен, с елементарни рими и в същото време лъскав. За него това е важното, да имаш готина опаковка. А че отвътре ти продават некви шитове - няма значение.

 

Продължението на интервюто четете в Dnes.bg

Автор: Ралица Солакова