На 4 януари 1924 година 21-вото Обикновено Народно  събрание гласува Закон за защита на държавата , който влиза в сила от 23 януари същата година. Това е изключителен наказателен закон,  който е изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата.

ЗЗД е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор  и министър-председателя Александър Цанков.  Правителството идва на власт след Деветоюнския преврат през 1923 година  в условията на следвоенната обществена криза. То среща трудности в укрепването и функционирането си и чрез този закон се опитва да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили  Септемврийското въстание от 1923 година.

В 18-те члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации /най-вече комунистически/, въоръжена форма на борба, действия срещу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество.

Законът криминализира користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.

На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През месец  април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.

Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян. На 16 март 1925 година  21-вото  Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон - Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите, вкл и  със смъртно наказание. На основание на това изменение, още на 18 март Народното събрание отнема мандатите на 6 народни представители-комунисти.

През м. юли 1934 г. след Деветнадесетомайския преврат  ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от правителството на министър-председателя Кимон Георгиев Наредба-закон за изменение и допълнение на Законаза защита на държавата. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата. Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя, дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.

ЗЗД и ЗИДЗЗД е отменен с наредба-закон за отменяне на някои закони през 1944 година г. от първото правителство на ОФ.

Автор: Тони