Как да се опиташ да спреш сълзите

Звучи толкова грубо, но има места, на които наистина не искаш да заплачеш. Например на работно място или пред група не близки хора, или дори далечни роднини. Това важи само за онова доплакване, което се получава, когато някой ти крещи. Където ако заплачеш ще стане неловко, ще направи впечатление (не коментирам от какво естество) и после ще бъдеш запомнена като „момичето, което се разциври“. Прякорите са едно от нещата, с които хората основно те запомнят. Неловко.

 

Нито едно от долуизброените неща не работи на сто процента и няма гарантиран ефект. Но ако пробваш може да има резултат. Ако не пробваш сълзите, които ще потекат по бузите и ще те накарат да се засрамиш и тогава никога няма да разбереш дали едно от тези неща наистина действа.

 

Бързо се сети за нещо смешно. Комичните ситуации, за които можеш да се подсетиш могат да те вкарат в неудобна ситуация. Например ако се разсмееш неудържимо по време на тест или на работа ще изглеждаш като откачалка и няма да направи добро впечатление. Когато някой ти вика подобно припомняне няма да те разсмее така, но може да разсее сълзите ти и да ти стане малко по-леко. Само може.

 

Мисли за всичко друго освен за това, за което ти викат. Ако докато ти крещят се съсредоточиш върху всяка дума, която ти се извиква в лицето ще се разстроиш двойно повече. Когато човек е разстроен и малко е много. Мисли за времето, за нещо безинтересно, което мама ти е каза като например да измиеш чиниите и да простреш пералнята. Мисли за приятеля си, по възможност ако не е бившия ти приятел. Не искаш да се скапваш допълнително.

 

 

Сети се за нещо, което те успокоява. Звукът на падащия дъжд в пролетен следобед или разказите на баба за миналото, или дори чиклит книгата, която си прочела и ти е направила впечатление. Мисли за нещата, които ти носят някакъв уют. Включително новата песен на любимата ти група или телевизора ти, или компютъра, или каквото и да е. Просто разсей съзнанието си от това, което се случва в момента и го завземи с нещо успокояващо.

 

Стискай зъби. Буквално. Може да усетиш болка в челюстта си, но това буквално може да спре всеки порив на плач, който имаш. Можеш да забиеш нокти в дланта си, може да се окаже, че стискаш и до кръв, но ще те отвлече мислите ти от създалата се ситуация и ще имаш физическа спирка на емоциите си. По същата причина, поради която хората блъскат стени и си режат вените, когато са нещастни. Абстрахираме се от преиначаването ми. Без вените и стените, но това да стиснеш нещо наистина помага. Ако ти се наложи да пробваш – давай.

 

Представи си този, който ти вдига скандал в абсурден костюм. Това не е точно изпитана техника. Малко като това, което казват на актьори и певци „представи си, че публиката е гола“. Трябва да има нещо в подобно изказване, може и действително да помага. Все пак ако се засмееш, докато ти викат няма да е много добре, но по-добре да се разсмееш, отколкото да се разплачеш. Не защото е по-прието, а защото ти ще се почувстваш по-добре ако ти стане смешно пред това да избухнеш в сълзи.

 

Псувай наум като каруцар. Когато се удариш псуваш, когато нещо те дразни също. Това не те прави по-малко дама, всички го правим, така че в главата си започни да изреждаш всякакви гадни неща по адрес на кресливия идиот. Всичко, което ти дойде на ум, изреди го наум. Има шанс това да бъде единствения ти шанс да запазиш самообладание.

 

Автор: Моника Цветкова