Кои са най-използваните техники за контрол над съзнанието? [част първа]

Очевидно е, че в такъв свят като днешния – динамичен, техчнически зависим, развиващ се постоянно и стигащ до висоти, които никой никога не си е представял, всичко това дава своето отражение над човека..

 

Медиите отразяват за теб това, което ти трябва да знаеш, но не и онова, което е препоръчително да не знаеш. Филмите, които гледаш, имат една обща социална цел, която е незабележимо вплетена в сюжетните линии. Списанията пишат за неща, които вънуват младия модерен човек и така се оказваш въвлечен в един свят, който не търпи остарели максими или антични съвети. Понятието „бабини деветини“ не съществува в този свят, а ако ти все пак се интересуваш от него, ами, късмет в намирането на източници на древното познание.

 

 

Оказва се, че не само ти можеш да контролираш ума си – пропагандата, която е завоалирана чрез медиите и „социалния“ свят, ти не можеш да уловиш и посочиш. Тук обаче можеш да намериш онези няколко средища, които определено умеят да контролират и настройват съзнанието ти, а чрез него и избора ти.

 

1. Образованието

 

Това е най-явният и същевременно най-ужасяващият метод, чрез който се постига контрол над децата – а те са точно онова, което е бъдещето на света. Мечтата на всички диктатори в историята е била изначално да променят всички „различни“ деца, да ги направят по своя собствен желан модел, а под „различни“ винаги се е имало предвид способните, интелектуално могъщи деца. Защото те никога не са били удобни на света – и под това имам предвид, че тези деца се превръщат в мислещи млади хора, с широкоскроени очи и идеи, със силата да осъществяват своя избор. Това никога не е било изгодно на политиката, защото излиза извън границите на „нормалното“, тихото и спокойно, подчиняващо се и никога оспорващо общество.

 

2. Рекламата

 

Доста отдавна е станало ясно, че чрез манипулирането на образите, могат да се манипулират и хората. По този начин хора, които не са част от правителството, се превръщат в едно прозрачно и невидимо правителство, което налага на всички хора, било то в кръга на една компания, или пък в кръга на една народност, че защо не и в обема на целия свят. Така наречената култура на „консуматорството“ е най-ясно изразена в САЩ, където хората не просто работят за доста високи заплати, а целият им стил на живот е ориентиран около това да притежават – най-скъпата техника, най-голямата къща, най-големия лукс, всичко най-ново на пазара.. За тях не съществуват нито ограничението, нито скромността.

 

3. Спорт и религия

 

Както при политиката, и при религията основното правило е „Разделяй и владей“, само че тук въпросът е дали всички заедно не работят за една и съща кауза – по-лесното контролиране и управление на човека, в комбинация с прикриването на истините от него. Идеята е една и съща – трябва да се подтисне индивидът, за да може да се даде воля на масата, на общото, на групата, защото групата има лидер, а той винаги е поставено лице. Така е много по-лесно да управляваш, точно както овцете имат своя пастир – той ги наглежда, разхожда ги, насочва ги.. Спортът от друга страна може да пренасочва вниманието на хората – понякога те се интересуват повече от него, отколкото от собствената си свобода.

 

4. Храна, вода, въздух

 

Има ли смисъл да казвам, че тези 3 ресурса винаги са били и винаги ще си останат основни относно контролирането на индивидите. Та нали без тях нито един от нас не може да съществува, това е просто чисто физически факт. От друга страна, всички тези хранителни добавки, „еко“ продукти, изкуствени подсладители и другите хранителни отрови, които дори не си струва да изброявам, супер лесно промиват мозъка. Употребявайки ги, човек неусетно се превръща в едно апатично и незаинтересовано, задоволено същество, което е чудесен инструмент – най-лесно подчиняемият. Доказано е, че флуорът намалява развитието на интелекта, а аспартамът е истинска отрова – той умъртява мозъчните клетки. Свободният достъп на обществото до подобни ужасяващи храни, пълни с отрови, е довел обществото до неговия сегашен вид – сбирщина незаинтересовани, демотивирани и мързеливи същества, които нямат нито желание, нито стимул за работа или живот.

 

Автор: Станита Пехливанова