Какво да НЕ правиш на новата си работа

Новата работа може да е ужасно стресиращо преживяване. Главно заради очакванията, които вероятно си имал. А именно, много си искал да те повикат на интервю и когато най-накрая се е случило много си се надявал да те одобрят. Обаждат ти се един хубав ден, за да ти кажат, че позицията е твоя и ти, примирайки от щастие, отиваш на първия си работен ден. Само за да установиш, че не е точно това, което си очаквал.

 

Не се панирай. Във всяка работа има един досаден обучителен период, който трае от три дена до две седмици. Разбира се, всички очакват да се научиш бързо и да не се губи време, но всички също така знаят, че няма да схванеш почти нищо в първия месец. И това е окей.

 

 

В първия месец ще се чувстваш като тотален глупак. Независимо колко бързо схващаш, адаптацията отнема време. И независимо колко ясно ти изглежда всичко ще правиш толкова много грешки, че ще започнеш да се съмняваш здраво в собствените си умения и способности. Но това е адски нормално. Психологическо изследване твърди, че на човек му трябва двадесет и два дена, за да влезе в ритъм и рутина. Докато това време отминава ще се чувстваш от глупав, по-глупав и най-вероятно не веднъж ще мине идея да напуснеш.

 

Не се разстройвай от грешките, които правиш. Човек, влязъл в някаква материя с високи очаквания има склонността ужасно да се скапва, когато нещата не му се получават. Не го мисли толкова. Никой не очаква да си перфектен и както вече споменах по-горе – всеки около теб, колегите ти и работодателите, напълно разбират, че ще ти трябва не малко време, за да отработиш нещата до ниво „схващане“. Ще става по-добре.

 

Не показвай раздразнението си. „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ не е напразна поговорка. За да не те изхвърлят веднага трябва да положиш старание и с държанието си, не само с уменията си. Ако започнеш да се нервираш на неразбираемото обясняване на шефовете си или на смеха на колежката, която седи до теб, просто стисни зъби и излезе в почивка. Изпуши една цигара – ако пушиш – или просто подишай чист въздух, ако трябва изкарай няколко сълзи от яд и се върни подобрен и готов да изтърпиш остатъка. Иначе просто няма да оцелееш.

 

Не си внушавай глупости. В трудното начало си склонен да понижиш мнението за самия себе си. Склонен си да мислиш и че не те бива в нищо, че няма да си намериш по-добра работа, че това, че онова. Не го обмисляй толкова много. Това е просто работа, не доживотна присъда. В крайна сметка, ако толкова не е твоето просто учтиво си подаваш предизвестието и търпеливо чакаш да изтече.

 

Опитай се все пак да покажеш ентусиазъм и да положиш усилия. Ситуациите се менят много бързо. Ако в началото не ти е било никак приятно да прекарваш целия си ден в изкуствено осветен офис и поради тази причина не полагаш нужните усилия в името на работата, то в някакъв момент може да ти допадне, но тогава ти вече ще си създал лошото впечатление за себе си. Това е във връзка с по-предния абзац. Постарай се максимално. Това е единственото, което се изисква от теб в началото.

 

Недей да напускаш веднага. Под влияние на силна емоция може да ти се прище да напуснеш още на първия ден или на първата седмица. Наистина ще го искаш, но дай му време. Както казах, нещата се променят. Ако не почакаш няма как да разбереш. И това ще стои като нещо черно в тефтерчето ти. Ще означава, че се отказваш при първата трудност, а това не е идеята. Идеята е да пробваш много неща, но да видиш за какво наистина става въпрос, преди да решиш да ги зарежеш. Иначе не би имало смисъл.

Автор: Моника Цветкова