Защо и как парите променят

Всеки иска пари. Все пак „от пари се живее“. Имаме нужда от тях, трябват ни. Но повече ги искаме, отколкото се нуждаем от тях.

 

Правят те алчен. Независимо колко си имал или имаш сега, веднъж, когато се добереш до сериозните пари започваш да искаш още. Виждаш какво може да се постигне с тях. Всички лъскави неща, които можеш да притежаваш; всички вкусни ястия, които можеш да изядеш; всички места, които можеш да посетиш. И всичко това става с пари. Имаш достатъчно, но не и толкова, колкото можеш да имаш. Затова искаш още. И после още, и после още. И така не съм сигурна до кога.

 

 

Смяташ, че всичко ти е позволено. С парите идва и властта. А с властта идва и поведението на цар. Да се разпореждаш, да командваш, да изискваш. Да говориш каквото си поискаш, на когото ти падне. Да смяташ, че подчинението ти се полага. Ако някой не иска да ти асистира просто размахваш банкноти и получаваш желаното. Ако този някой не поддаде отиваш на следващия и така докато не получиш онова, което искаш. А това е отвратително. Идеята, че нямаш друго силно оръжие, освен парите е едновременно някак жалка и доста неприятно стряскаща.

 

Вярваш, че могат да ти спечелят уважение. Това е най-голямата заблуда на човек, имащ много пари. Защото той разчита само на тях. Целия му авторитет, цялото му положение не е резултат на достойнство, честност или добрина, а на пари. Както вече покрихме, те осигуряват власт. Властта ти дава привилегията да се държиш с хората като с поданици. Когато разчиташ на блажените си хартийки, за да срещнеш страхопочитание и одобрение си паднал много ниско. Това показва, че очевидно не притежаваш нищо друго, което може да бъде счетено за положителна характеристика, затова развяваш чековата си книжка на всеки, който забрави мястото си от неспособност да го накараш да млъкне по друг начин.

 

Използваш ги, за да манипулираш. Имайки ги можеш да получиш всичко. Когато не става от добра дума, става с от добра пара. Когато не става от една добра пара, ще трябва да стане от много. Така решаваш всичките си проблеми, така успяваш да навиеш други хора да ги решат вместо теб.

 

Губиш себе си. Парите започват да ти харесват прекалено много. Започват да ти допадат повече, отколкото собственото ти семейство. Ако към това добавим и алчността, получаваме един човек, който е загубил основната картинка. Всички сме гледали филмите за пирати, които полудяват към пътя към съкровището, а когато го получат – изперкват още повече. С нашите пари не е по-различно. Докато търсиш как да ги увеличиш мислиш само затова, как ще имаш още много от тях. Когато проимаш още много от тях започваш да кроиш планове как да получиш още толкова. И това се превръща в главната обсесия на живота ти.

 

Губиш и хората в живота си. Алчността и нездравия ти афинитет към трупането на още и още пари започва да плаши и отблъсква близките ти. Промяната у теб и твоето държание вече е достатъчно осезаема и неподлежаща на изменяне към по-добро. Хората наоколо започват да го разбират и идва момент, в който нямат желание да го приемат. 

Автор: Моника Цветкова