Понякога толкова искаме да докажем, че сме прави, че тотално забравяме за човека отсреща, който е такъв кон с капаци, че нищо не може да промени мнението му. Това, естествено, ни вбесява още повече и започваме все по-ожесточено да спорим, докато накрая не започнем да си бием главата в стената от яд.

Хората имат ужасно различно виждане. Много хора не споделят мнението ти за света, живота и всичко останало. Срещаш се с някого, който има тотално различна от твоята представа за нещата. Започва невинна дискусия, която се превръща ожесточена борба в името на признанието – единия да склони пред мнението на другия. А борбата е ожесточена, защото ти е напълно непосилно да повярваш, че някой може да има толкова малоумно мнение – поне в твоите очи е такова – и на всичкото отгоре да го споделя без капка свян.

 

 

Напълно безпредметно е да спориш. Няколко пъти съм имала възможността да наблюдавам как хората срещу мен нямат никакво намерение да се опитат да разбера моята гледна точка, камо ли да я приемат за вярна. Може би няма такова нещо като „вярна гледна точка“. Свят широк, диванета всякакви. Но когато се влезе в конфронтация с расисти или религиозни хора по никакъв начин не можеш да им повлияеш. Те си знаят своето. В този ход на мисли те нямат ни най-малко желание да те разберат, чуят, изслушат, приемат. Ти си грешен, те са прави. Ти не знаеш за какво говориш, те знаят всичко. Просто се оттеглете. 

 

Прекалено много ядове се берат в желанието да докажеш гледната си точка. Не че искам да преувеличавам, но след неуспешна вербална война си много склонен да се откажеш от живота. Умът ти просто не побира как е възможно да има такива хора, с такова мислене, толкова далечно и различно от твоето; толкова грешно според твоите представи. Започваш да се чудиш как е възможно хората да са толкова несправедливи, когато опре до чуждото виждане, как може някой да не те приема, просто защото не споделяш неговия свят?

 

Отчайващо е и даже обидно, когато установиш затвореното съзнание на човека срещу теб. Не можеш да разбереш как някой не иска дори да опита да разшири диапазона си от познания и толерантност. Това е някой, който си седи в съзнанието, обграден от четири стени и не познава нищо друго, различно от онова, което някой му е наливал като малък. Това се нарича ренде.

 

Не общувай с рендета. Те си вярват прекалено много, напълно нетолерантни са към чуждото мнение и ако изгарянето на клада беше още позволено, щяха да те завържат за кол в центъра на града  и лично да драснат клечката. Ето колко неспособни са да приемат друга гледна точка. Животът става по-лесен, когато спреш да се опитваш да достигнеш до онези, които не искат да бъдат достигани. 

Автор: Моника Цветкова