Как да проявяваме елементарно възпитание

Голяма част от вас, млада и претоварена от ежедневието на живота, младеж понякога забравя някакви елементарни прояви на възпитание. Базисни думички или действия, които се учат до седемгодишна възраст и след това просто е твърде късно да се обучавате в тези неща. И малко нелепо.

 

Това, че добър приятел ви прави услуга, не означава, че ще сте се отървали от елементарното възпитание. Факта, че имате отзивчив човек до себе си, който прави неща за вас напълно безкористно, не означава, че е окей да пренебрегвате неговата добрина. За да поискате нещо казвате „моля“. Когато го получите казвате „благодаря“. И после, когато този приятел ви е заел нещо свое, правите всичко възможно да му го върнете максимално бързо, в удобно за него време и място. Защото това е елементарното възпитание. Да проявите съобразителността да оцените жеста на човека до вас и да покажете, че не го взимате за даденост. Няма да повярвате колко добре ще проговори за вас, ако се появите пред вратата на другарчето си и му върнете компютъра лично, без да го разкарвате във време и място, което вас ви устройва. Защото това е проява на ужасно лош вкус.

 

 

Друга проява на ужасно лош вкус е да не връщате телефонни обаждания редовно. Всеки си има лични неща и нужда от време, за да се справя с тях. Но когато виждате, че някой ви е търсил три пъти и не му върнете обаждането, значи имате сериозен дефект във възпитанието. Ако не желаете да разговаряте с този човек, си казвате в прав текст. Обяснявате си ситуацията и споделяте напълно откровено, че в момента не желаете да комуникирате с него. Не го оставяйте да се чуди дали не лежите мъртъв в някаква канавка, просто защото на вас в момента не ви се приказва. Ако ви се разсърди, получили сте желаната реакция. Ако спре да ви търси – също. Но недейте да го мъчите. Така мъчите и себе си.

 

Страшно досадно е непрекъснато да закъснявате. Не просто че закъснявате, а не си правите труда да звъннете по телефона и да предупреди онзи, който ви чака на студа или жегата, че ще се забавите с четиридесет и пет минути. Тотално некоректно е да разчитате, че приятелят ви ви е достатъчно близък и няма нужда да си хабим минутите, след като така и така е ясно, че закъснявате. Напротив – има нужда да си хабите минути. По-малко от минута, ако трябва да бъдем точни. Обаждате се, извинявате се, лъжете или не лъжете, че имате сериозна причина за закъснението си и след това затваряте телефона и тичате като луд на уговореното място. Не направите ли това, следващият път ще сте тичали напразно.

 

Да прекъсвате хора и да не ги гледате в очите и лош навик, от който е добре да отървете. Ужасно е досадно някой да говори с вас лице в лице и вие да блуждаете с поглед навсякъде другаде, като предвидливо изпускате очите на събеседника си. Ако не ви интересна темата, просто изслушайте търпеливо и повече никога не я повдигайте. Но липсата на зрителен контакт предизвиква повече неловкост, отколкото директното взиране.

 

С прекъсването е същото. В повечето случаи прекъсваме не защото не ни е интересно, а защото много искаме да споделим нещо по обсъжданата тема. Просто млъкнете.              Ще дойде и вашия ред да си кажете всичко и ще имате възможност да блеснете сред кръга от приятели далеч по ефектно ако изчакате търпеливо, отколкото ако започнете да се надвиквате, за да спечелите думата. Такава дума не е спечелена, а иззета като по този начин автоматично губите един слушател – този, който вие не сте изслушали докрай.

 

Елементарното възпитание е еквивалент на базисно уважение към човека, с когото общувате. Просто бъдете по-внимателни, по-коректни с хората. Не е хубаво да пренебрегвате и да забравяте добрите обноски само защото сте си много близки с някого. Близостта не означава, че е вече е безопасно да проявявате неуважение. 

Автор: Моника Цветкова