Вероятно се сещаш поне за няколко случаи, в които родителите са те накарали да се чувстваш зле. Причината може да бъде играчка, която не са ти купили в детството или защото не са те пуснали на дискотека. Това са само някои от най-елементарните причини, които ни карат да се ядосваме на родителите си. Разбира се има и други, много по-сериозни неща, които сякаш никога не можем да забравим. Какво децата никога не прощават на родителите си?

 

Физическо посегателство. Това е нещо много опасно, но често пъти родителите не осъзнават, че боят е грешен метод за възпитание. Но истината е, че дори деца, които са получили само един шамар през живота си, го помнят. Това е явно доказателство, че не бива да използваме насилието като метод за възпитание. Освен това е доказано, че хората, които са удряни от родителите си като деца, имат по-голям шанс да станат насилници като възрастни.

 

Играчката, която всички имаха, но ти не получи. Като дете всеки иска да има куп готини и модерни играчки. Но има родители, които смятат, че новата мода е поредната глупост и отказват да купят на детето си играчката, която иска. Дори след време вече порасналите деца помнят тази случка и не могат да простят за тази играчка.

 

Публичното унижение. Понякога родителите не се усещат как се отнасят с децата си, особено ако малките са направили беля. Тогава са склонни да обиждат и да се карат на детето си пред други хора. Това е много запомнящ се момент на унижение, което детето запомня. Тези моменти трудно се прощават, дори когато човек вече е пораснал.

 

Несправедливост. Често пъти родителите осъждат децата си за беля, която са направили или по друг повод. Проблемът е, че понякога това е несправедливо, защото деянието не е тяхно. Но това няма как да се докаже и несправедливостта тържествува. Това е момент, който всяко дете помни.

 

Сравнението с други деца. Това е проблем на почти всяко дете, то бива сравнявано с брат си/сестра си, с най-доброто си приятелче или отличника на класа. Проблемът е, че родителите използват двоен стандарт. Те натякват, че отличникът на класа има само хубави оценки, но когато детето сподели, че негово приятелче има нова играчка, родителите казват, че не бива да се сравнява с останалите. Този спомен е много силен при повечето деца и остава за цял живот като нещо несправедливо и нечестно.

Автор: Nadejda Atanasova