Странните навици, които наследяваме от родителите си

Децата приличат на родителите и това е нещо напълно нормално. Все пак крушата не пада по-далеч от дървото. От тях може да наследим не само цвета на очите и косата, големината на ушите, формата на носа, височината, телосложението и т.н., а и някои странни навици, които на пръв поглед не изглеждат генетични. Виж кои са те:

 

Популярност – сигурно си мислиш, че е въпрос на късмет дали ще бъдеш известен или не. Всъщност общителните и харизматични личности раждат и възпитават такива наследници. Ако обичаш да се запознаваш с нови хора, не се притесняваш и не си от срамежливците, то най-вероятно го дължиш на родителите си.

 

 

Поносимост към алкохол – ако се напиваш лесно или пък носиш на алкохол, затова също са отговорни твоите родители. Това е ген, който си наследил от майка си или баща си.

 

Сгъване на езика – определено не е нещо, което е полезно и може да ти послужи, но е факт, че не всеки го може. Хората, които могат да направят езика си на тунел, са наследили това от своите родители.

 

Кихане – ако ти се киха повече, когато погледнеш Слънцето или лампата, или пък кихаш шумно и винаги привличаш вниманието на околните, то замисли се дали този навик не е присъщ и на един от двамата ти родители.

 

Дали си първо или второ дете в семейството също е от значение за твоя характер.

 

Статистиката показва, че първите деца са по-отговорни, имат повече права и задължения.

 

Ако между първото и второто дете има разлика по-малка от 5 години, то първото приема появата на бебето болезнено и за да спечели любовта на родителите си, се старая да се държи отговорно и да бъде послушно. Това често изгражда характера на лидера.

 

Вторите деца обикновено са авантюристи, които постоянно търсят приключения и обичат новите неща. Те обаче трудно вземат важни решения и рядко постигат желанията си.

 

Ако си единствено дете, ти най-вероятно си наследил чертите на своя родител от същия пол. Чувстваш се комфортно със себе си, обичаш от време на време да си сам и не се притесняваш да потърсиш помощ, когато имаш нужда от нея. Единствените деца стават амбициозни личности, които изпъкват сред тълпата, но трудно създават приятелства.

Автор: Ралица Солакова