Зрителният контакт е много важно нещо по време на разговор. На никой не му е приятно да си общува с някого и събеседникът му да не го погледне в очите нито веднъж или да направи 1-2 плахи опита, след което да се откаже.
Статистиката показва, че представителите на силния пол по-често се притесняват да гледат събеседника си в очите. Те предпочитат да се взират във върховете на обувките си или да гледат встрани.
Да гледаш някого в очите обаче е важно, необходимо и показва уважение. Хората, които нямат проблем с това, са по-приятни събеседници, държат се по-естествено и непринудено, по-честни са по време на разговор и се чувстват по-уверени, когато водят диалог. Също така зрителният контакт засилва усещането за общуване и близост.
Хората, които имат проблеми с гледането в очите, са неуверени и често си служат с лъжи. А всеки знае, че по погледа най-лесно се разбира кога един човек лъже.
Когато гледаш някого в очите, докато разговаряте, ти му показват, че го слушаш и внимаваш в онова, което ти говорят. Липсата на зрителен контакт показва, че ти е скучно и си мислиш за нещо друго, дори това да не е вярно, така изглежда отстрани.
Всеки е наясно с факта, че трябва да гледа събеседника си в очите, докато разговаря с него и въпреки това има доста хора, на които им е трудно да го направят и предпочитат погледът им да се рее на друго място.
Защо хората избягват зрителния контакт?
Най-често това е поради наличието на несигурност, неискреност, ниско самочувствие и нежелание за разкриване на истинските чувства и емоции.
Ако при теб някое от гореизброените неща ти пречи да комуникираш с лекота с хората, замисли се защо се получава така. Първо трябва да решиш тези свои вътрешни проблеми и след това да започнеш да си налагаш да гледаш хората в очите, докато разговаряш с тях. Може да ти е трудно, но по-добре да положиш известни усилия, отколкото да оставяш лоши и неправилни впечатления у събеседниците си.