С усилената практика уменията ни в дадена област безспорно се подобряват. Дали обаче тя е достатъчна, за да ни превърне в най-добрия спортист, музикант или пък шахматист? Американски учени от Мичиганския щатски университет решиха да открият отговора на този въпрос, пише в. “Daily Mail”.
Изследвайки внимателно данните от 14 различни проучвания сред музиканти и шахматисти в най-разнообразни възрастови групи, специалистите открили, че редовното практикуване на съответното занимание се свързва с подобряване на уменията едва с 1/3. Същевременно другите фактори, като умствени способности и вродени таланти, оказват много по-голямо влияние.
Учените са на мнението, че колкото и да тренира даден спортист например, той никога не би се превърнал в олимпиец, ако генетично не му е заложено да бъде брилянтен в съответната спортна дисциплина.
Откритието на американските специалисти обяснява, защо някои хора посвещават огромна част от живота си на усилени тренировки, но така и не успяват да достигнат висините в заниманието си. Същевременно пък има и такива, които не отделят толкова време за практика, но пък винаги са на върха.