Родителските грешки, които вбесяват децата

Времето минава неуловимо бързо и докато се усетим, сякаш изведнъж, както сме били деца са ни пренесли в бъдещето и се озоваваме в свят, в който самите ние наблюдаваме нашите деца, вече пораснали. А помните ли колко често негодувахте като дете срещу вашите родители и какви бяха причините за това недоволство? Дали същото не се случва днес с вашите деца? Най-вероятно да. Но като „пораснали“ деца техните мотиви за сърдене и гняв ни изглеждат смешни и глупави, но за тях са все така сериозни, както преди бяха и за нас.

 

Много често не усещаме как сме копирали някои погрешни методи за възпитание от нашите родители или пък от други хора и сега ги прилагаме на децата си. Но кои от тези методи фрустрират още повече децата и ги отдалечават от нас?

 

 

Наказанията за глупости

Колко често наказвате детето си, защото е счупило ваза, подарък за сватбата ви или защото е изцапало новата си блуза? Ако това се случва, и то често, май е време да накажете себе си. Нима толкова бързо забравихте колко невинни и палави са децата и че това е основното им призвание?! Голяма работа, че една вечер няма да изяде скучната супа, а ще вечеря плодова салата. Не наказвайте децата си, затова че са деца. Това е най-голямата грешка, която възрастните непрекъснато повтарят...

 

Заключваме ги в стаята

Да затворите детето и да го лишите от присъствието си е достатъчно тежко наказание. Но да го заключите, без да има възможност да излезе, е недопустимо родителско своеволие, което накърнява гордостта на детето и го обижда безкрайно. Как очаквате да отгледате дете с високо самочувствие и себелюбие, след като го третирате по този начин?

 

Шамарите са непростими

В не толкова далечното минало насилието на родителите над децата им се приемаше за нормално. Един-два шамара санкция върху детето заради поредната беля си се смяташе за нещо съвсем едва ли не обичайно, но това мислене се променя, слава Богу, към по-различни методи на възпитание.

 

Правим неща, които забраняваме

Сърдим се на децата си твърде често, а причината е нещо, което дори самите ние понякога правим. Лъжем благородно, казваме лоша дума, не изпълняваме дадено обещание и за всички тези неща лесно намираме оправдание. Но когато ги правят децата ни, тогава изведнъж ставаме много строги и стриктни. Не е ли това явно лицемерие обаче?

 

Още полезни статии четете в Az-jenata.bg

Автор: Ралица Солакова