Трябва ли да се пишат двойки, когато ученикът няма домашно?

Двойка за „без домашна работа“ е класика. И преди и сега учителите са прибягвали до този, явно според тях, безотказен метод да накараш учениците да те слушат – за да знаят какво имат за домашно, да си подготвят уроците и да не изостават с материала.

 

Дали учениците са съгласни? Никой не ги пита.

 

А дали родителите са съгласни? И тях никой не ги пита. А пък и някои от тях рядко питат.

 

Важно е системата да работи и колелото да се върти.

 

Наистина при един тип ученици тази система може да работи и да ги стимулира, но при други може да възпроизведе точно обратния ефект – да престанат да учат и да се интересуват от конкретния предмет и от училищните занимания.

 

 

Проблемът е, че към момента в масовите училища не може да се приложи индивидуалният подход и за да е справедливо – правилата трябва да важат за всички.

 

Лошото е, че както и да го погледнем „2“ за без домашно не е справедливо, защото причините за ненаписването на домашната работа може да са всякакви други, но не и незнание. И после, дори да си гениален по конкретния предмет, може да се окаже, че няма да имаш повече от „4“ за годината, само защото си отишъл няколко пъти без домашна работа. Друг е въпросът дали е редно всеки път да се дават домашни работи – за по-добрите ученици си е губене на време да повтарят едно и също, което вече знаят. Може би е добре на тях да им се даде възможност да правят проекти, например.

 

Разбира се, всичко зависи от учителите, които прилагат този метод, но като цяло тези прийоми ми се виждат меко казано странни.

 

Добре че на времето не съм имала такива учители, защото с моето чувство за справедливост щях постоянно да се бунтувам, да се депресирам и кой знае какви проблеми щях да си навлека.

 

Като родител също смятам, че не е справедливо. Важното е децата в училищния си курс на обучение, все пак да придобият навици за учене и да натрупат някакви знания. Лошото е, че средностатистическите родители оставят децата си сами да се справят с ученето – все пак всеки си има ангажименти и трябва да си ги следи – на учениците е ученето. Но родителите си съставят мнение за знанието на децата по бележника. И започвам да си мисля, че това е напълно погрешно. Детето може да е много паметливо и умно, но от време на време да пропуска някое домашно – значи ли, че трябва да го наказваме, че не работи добре? И другото, което ме притеснява, че е възможно нивото в класа да е много ниско и оценките да са нереално завишени. И, гледайки 6-ца до 6-ца да си мислим, че си отглеждаме много умни деца, а накрая да се окаже, че те дори нямат базови знания.

 

Още полезна информация може да прочетете в Az-jenata.bg

Автор: Ралица Солакова