Далматинецът - забавният компаньон

Кой не е гледал „101 далматинци” като малък? Сигурно в този момент от живота си всеки е искал да има кученце от същата порода. И това не е случайно. Далматинецът е много красиво и елегантно куче. Той е средно голям, силен, с изключително хармонично телосложение. Цветът е предимно бял, с ясно оформени кръгли петна. Петната са черни или кафяви, които са утвърдени по стандарт. Желателно е маркировката да е разпределена по цялото тяло. Петната не трябва да се сливат едно с друго, а смесването на черни и кафяви петна е недопустимо.

 

Далматинците се раждат напълно бели и петната се появяват с израстването им. Кученца, които се развиват нормално най-късно до три месечна възраст трябва да имат видима и добре оформена пигментация.
Мъжките далматинци достигат на ръст до 50 – 60 сантиметра, а женските – до 50 – 55 сантиметра. Теглото на възрастните кучета е около 25 килограма, а средната продължителност на живот е 10-12 години.

 

Благодарение на добрия си нрав и умението да се разбира с хората, далматинецът е идеалното куче – компаньон. Той е изключително дружелюбен, игрив и щастлив. Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие и уравновесеност. Далматинецът се отличава с преданост и силна привързаност към господаря си.

 

 

Далматинецът е много активно куче с огромна издръжливост. Той е невероятно интелигентен и има отлична памет. Поддава се лесно на обучение. Обича разнообразието и изисква значителна физическа активност, както и умствена стимулация, в противен случай лесно се отегчава.

 

Глухотата в тази порода е сравнително висока: около 10 – 12 % се раждат глухи. Напълно глухите кученца трябва да бъдат стерилизирани или кастрирани.
Друг здравословен проблем при тях е появата на камъни в пикочния мехур, което наподобява на камъни в бъбреците и жлъчката при хората. Уверете се, че двамата родители на вашето кученце имат сертификати за родословие.

 

Далматинците са много чистоплътни животни и без миризма. Поддръжката на козината не изисква големи грижи – минаването с четка или влажна кърпа 1-2 пъти седмично е достатъчно. При смяна на козината е препоръчително по-редовно четкане.
Далматинецът не е идеалното куче за апартамент, той има нужда от пространство за тичане. Не се препоръчва да спи на студено или в двор на открито, защото може лесно да настине.

 

Породата произхожда от Далмация – днешна Република Хърватска. Петнистите кучета са известни в цялата история на Африка, Европа и Азия. Следи от петнисти кучета били намерени в древен Египет. Породата станала популярна като далматинска порода куче през 1800 година. Красивите кучета съпровождали аристократите с каретите им и прогонвали тълпата по пътя, наричали ги „каретни кучета”.

Автор: Nadejda Atanasova