Тийнейджърството е един от най-интересните периоди, през които всеки един от нас минава. В него имаме по толкова много нови емоции, които променят не само бъдещето ни, но и самите нас. Едно от най-интересните неща при него обаче е факта, че доста голяма част от подрастващите не оценяват какво имат и толкова силно желаят да пораснат, че изпускат цяла една плеяда от емоции и спомени, които могат да ги направят повече от щастливи. Това обаче далеч не е всичко, ето какво друго е добре да не изкоренявате от себе си.
Ентусиазма
Няма как да не признаем, че едни от най-ентусиазираните създания, които сме виждали са онези малки сладки дечица, който с нетърпение очакват купуването на ново колело или пък заминаването за почивка. Стига само да им дадеш съвсем мъничка мотивация и те са толкова завладени от идеята, че няма как да ги откажеш от нея. Готови са да направят абсолютно всичко, но не и да се предадат. Обещаеш ли им желаната награда, могат да напишат всички домашни само за час и страстта, с която ще го направят ще ви очарова.
Липсата на страх от провал
Забелязали ли сте колко безстрашни са малките деца. Те не се страхуват да тръгнат по непознат път, да се захванат с нова игра и какво ли още не. Те не мислят за евентуалния резултат от заниманието им, а търсят насладата от самото извършване, именно тази липса на страх от провал ги прави толкова щастливи. Те често срещат поражението, но това не ги спира да продължават да опитват, докато не се получи по техния начин.
Любопитството и желанието за знание
Децата обожават да изследват света около тях, те са буквално завладени от своето любопитство и изгарят от желание да научат всичко. В цялото това нещо има нещо уникално и достойно за възхищение, нещо, което всички ние сме имали, но поради една или друга причина сме го загубили. Не бива обаче да позволяваме това да продължи, тъй като няма по-приятно чувство от това да научиш нещо ново и полезно и да бъдеш горд от себе си. Още по-хубаво става, ако можеш да го приложиш и на практика в работата си.
Либералността
Децата не познават ограничения, стереотипи и дискриминация. Те не се колебаят да играят с всяко едно дете, независимо от религията, расата и социалното му положение. Именно такива трябва да бъдем и всички ние, тъй като в крайна сметка всички сме еднакви и въпрос на шанс е да имаме предимство пред останалите. Това обаче далеч не значи, че трябва да го използваме в ущърб на останалите, а точно обратното, да се опитаме да им помогнем.
Автор: ИъН Здравчев