Как да преодолееш смъртта на домашния си любимец?

2014-07-11 12:53:00
Как да преодолееш смъртта на домашния си любимец?
Снимка: thinkstockphotos.com

Рано или късно хората и животните около нас напускат този свят. Един ден ще дойде и нашият ред, но докато това се случи, ще трябва да преживяваме раздели с най-близките си хора и домашните си любимци. Тези моменти определено са тежки, но човек трябва да намери сили и начин да се справи с тях.

 

За него светът приключи.. Отиде си. Няма значение дали става въпрос за куче, коте, птичка, заек, чинчила или каквото и да е било друго животинче, дали е било старо или младо, то вече не е сред живите и смъртта му е оставила огромна празнина у теб. Скръбта трайно се е настанила в сърцето ти.

 

Няма съвет, който да бъде полезен няколко часа или дни след смъртта на домашния ти любимец. Тогава тъгата е най-голяма, чувстваш се ужасно и дори не смяташ за правилно да имаш настроение. Усещаш, че дължиш на своята животинка няколко дни скръб и оплакване и ако наистина смяташ така, дай си нужното време. След няколко дни обаче трябва да започнеш да се съвземаш от случилото се. Да, домашният ти любимец вече не е на този свят и не е сред живите, но твоят живот продължава и тя трябва да гребеш от него с пълни шепи. Твоето куче/коте/папагалче те е обичало цял живот и иска най-доброто за теб, а да скърбиш постоянно не е най-доброто.

 

 

Защо имаш нужда да си тъжен?

 

Мъката, която чувстваш, е последният израз на любов, който може да дадеш на домашния си любимец. Сълзите, скръбта и липсата на настроение показват, че ти наистина си обичал животинката си и не ти е безразлично, че тя вече не е тук. Отдай ѝ нужното в продължение на няколко дни, щом това чувстваш и искаш и щом това те кара да се чувстваш добре.

 

Как да преживееш смъртта на домашния си любимец?

 

Поплачи си – груба грешка е да държиш емоциите в себе си. Това, което трябва да направиш, е да плачеш. Много. Колкото повече плачеш, толкова повече ще ти олекне. Скръбта е емоция, която минава за различно време при различните хора. Когато плачеш ще ти олекне много по-бързо, отколкото като сдържаш емоциите в себе си. Затова си остани 1-2 дни вкъщи и изживей случилото се.

 

Не променяй живота си – като се замислиш, смъртта на домашния ти любимец не оказва чак такова влияние върху ежедневието ти, особено ако става въпрос за папагал/чинчила/заек и т.н., все животинки, които не изискват разходки и се гледат по-лесно. След като преодолееш случилото се, ще можеш да вършиш нещата, които си правил досега – да ходиш на училище, да спортуваш, да излизаш с приятели, да четеш книги у дома и т.н.

 

Храни се – обикновено, когато човек няма настроение, той няма и апетит. Колкото и да не ти се хапва, трябва да ядеш, за да имаш достатъчно енергия. Дори да си на диета, повиши настроението си с нещо вкусно – парче торта, сладолед, пица и т.н. Колкото и да нямаш настроение и да не ти хапва, трябва да се храниш.

 

Помисли за нещата, които те правят щастлив – животинчето ти може да си е отишло от този свят, но има доста неща, за които си заслужава да живееш – твоето семейство, приятели, други домашни любимци, половинката и т.н. Трябва да се научиш да виждаш хубавите неща около теб, защото ако се затвориш в себе си и фокусираш вниманието си върху случилото се, това ще те доведе до тежка депресия, от която трудно ще излезеш.

 

Гушни някое животинче – ако имаш друг домашен любимец, обърни нужното му внимание. Прегърни го, поиграй си с него, забавлявай го. След загубата на едно животно, ти започваш да цените присъствието на други много повече. Ще осъзнаеш, че винаги може да намираш повече време за своето куче/коте/чинчила и т.н. В днешно време хората водят прекалено забързан начин на живот, но щом имаш домашен любимец, трябва да имаш време за него. То е живо същество и има нужда от теб и твоето внимание. Ако няма животно наблизо, което може да прегърнеш и да потърсиш утеха у него, гушни любимата си плюшена играчка.

 

 

Бъди искрен със себе си – няколко дни след смъртта на домашния ти любимец, със сигурност няма да имаш настроение и ще страдаш много, но знаеш, че рано или късно това ще отмине.

 

Намери си занимание – ако имаш нужда да си останеш у дома и да поплачеш – направи го. Няколко дни по-късно обаче трябва да насочиш мислите си към нещо друго. Намери си интересно занимание, което да практикуваш и което ще отвлече вниманието ти. Може да отидеш на почивка, да спортуваш, да отидеш на интересна изложба или по магазините. Направи нещо различно и приятно, което ще те разтовари.

 

Не взимай крайни решения – след такъв тежък момент, доста хора изпадат в емоционална дупка и правят прибързани решения, за които после съжаляват.. Възможно е да искаш да се отървеш от всичко, което ти напомня за загубения домашен любимец и да изхвърлиш вещите му. Повярвай ни след време ще съжаляваш за това, което си направил, затова по-добре не се поддавай на емоциите и постъпи разумно, като не взимаш никакви решения, докато си още в емоционална криза. Остави всичко, както си е било преди. Ако правиш някакви промени, нека това стане, след като се отърсиш от случилото се.

 

Представи си къде е в момента – ако вярваш в задгробния живот и смяташ, че хората и животните са временно на Земята, легни и си представи къде е твоята животинка сега. Може би тича свободно в някой парк и се е запознал с други домашни любимци, които си загубил или с близките ти, които вече не са сред живите те, но са „там“ и ще се грижат за него.

 

 

Всеки човек преживява по различен начин смъртта. На някои хора са им нужни дни, на други седмици, а на трети месеци, дори години. Хората са казали, че времето лекува, но това не е точно така. Времето ни дава възможността да се научиш да живеем с болката. Празнината в сърцето ни никога няма да бъде запълнена, дори да си вземем нов домашен любимец. Тази празнина обаче може да бъде запълнена с любов, любовта, която изпитваш към починалото животно. Спомняй си често за него и благодари на Господ, че сте имали възможност да прекарате време заедно. Отделяй нужното внимание и на другите си домашни любимци, защото животът е прекалено кратък и всеки на тази земя заслужава да го изживее пълноценно.

Автор: Ралица Солакова

ОЩЕ МАЛКО...

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация
peter_i_aq
преди 9 години

До RoxyM: Много съжелявам за любимеца ви.Аз също имах любимец още от малко,но то умря на 56дни.Мойте съболезнования.

RoxyM
преди 10 години

Хубави съвети, но от опит ви казвам не помагат много. Да, могат да намалят болката...до някъде. Минаха вече 2 години, но още не мога да го преживея напълно. Сложила съм си нейна снимка на екрана на лаптопа, плюшеното му кученце е нейния аватар и в колата имам едно малко кученце, което я замества (много обичаше да се вози в кола), все си втълпявам, че сега всички са заедно-баба и дядо и тя и се грижат един за друг, обаче дори и това помага само донякъде. А първите дни бяха най-зле. Сякаш не тя, а аз бях мъртва. Обаче не ми се говори за това, че пак ще се разплача. Сега мога само да се радвам на другите животинки, а когато отчаяно имам нужда да погушкам някое животинче, ходя да гушкам котарака на баба ми. Не е същото, ама все пак...Да загубиш някого, който си обичал толкова много е най-тежкото нещо. За мен няма разлика между смъртта на баба и дядовците ми и смъртта на Лейди. Всички ми липсват ужасно! И бих направила всичко ако можех да ги върна обратно, пък дори и само за един ден. Толкова много ми се иска всичко да е както преди!


ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия