Котките от породата мейн куун – ласкавите гиганти

Ако приоритетни в избора ти на домашна котка са размерите, пухкавата козина и благия характер, потърси си коте от породата мейн куун. Това са едни от най-едрите породи писани, като в допълнение на това прибавяме и едни от най-дългокосместите и пухкавите. Поведението им е лишено от всякаква агресия към стопаните, а бързото им привързване към всички членове на семейството я прави идеален компаньон. Ако вниманието ти вече е приковано, може да научиш още малко за породата по-долу.

 

Произход и развитие. Породата е създадена в САЩ през 1860г. чрез кръстосване на плодовитите американски фермерски котки с турски ангорски и безпородни късокосмести котки. Наименованието е съчетание от името на американския щат Мейн, както и с приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (на английски „coon"). Отличава се с едри екземпляри (мъжкарите достигат понякога до 10-15 кг, а женските - до 5-8 кг).

 

Според една древна легенда нейните прародители били енот и котка, благодарение на което мейн-куунът унаследил ивичестата окраска и други признаци на американския енот (козина, муцуна). Въпреки че тази хибридизация е напълно невъзможна, името Мейн-куун е останало и до днес.За пръв път породата е спомената от мистър Пейс, който през 1867г. описал привлекателен черен мейн-куун на име Меринс. Котките от тази порода станали популярни в Нова Англия, като печелили призови места на много изложби на котки през миналия век, като дори станали победители на голяма експозиция в Медисън Скуеър Гардън през 1895г. Породата официално е призната от всички Международни организации и в днешно време е широко разпространена в Европа и на други места по света.

 

 

Външни отличителни белези. Тялото на мейн-кууна е удължено, едро, с развита мускулатура. Главата е сравнително широка, с клиновидна, муцуна, и квадратен нос. Ушите са големи, леко косо разположени, и обрасли с косъмчета. Очите са големи, не много наклонени, най-често със зелен цвят. Има високи крайници и големи, овални лапи. Опашката е дълга, пухкава, козината е гъста, и свободно падаща надолу. При главата и плещите е значително по къса, като образува ясно изразена "яка". Подкосмието е нежно на пипане, а покривните косми са по-къси (в сравнение с персийските котки) и умерено мазни, за да се стича водата по тях. През лятото козината на тялото е по-къса, отколкото през зимата, докато при опашката няма промяна. Стандартът допуска различна окраска и рисунък на космената покривка, освен еднотонният кафяв цвят или сиамският тип оцветяване.

 

Цветовите варианти са много и най-разнообразни. Ето пример за богатото обагряне и краски: черен мраморен, черен тигров, червен мраморен или преобладаващ бял цвят.

 

Качества и поведение. Мейн-куунът е много привлекателна котка, общителна и спокойна по натура. Бързо се привързва към всички членове на семейството. Не проявява агресивност. Котките от тази порода са силни, плодовити, съобразителни и устойчиви към условията на влажен и хладен климат, поради което са станали любимци на моряците. Те са послушни, нежни и ласкави, обичат гальовното отношение и необичайно приятно мъркат. Особено удачен избор, ако в семейството има малки деца. Котката е заредена с безгранично търпение към тях и никога не би направила нещо, което да ги заплашва ни най-малко.

Автор: Nadejda Atanasova