Как да се грижиш за санбернар?

Имаш извоювана позиция пред родителите си да си вземеш куче. Допадат ти големите породи и вниманието ти е приковано от санбернар? Ако не знаеш много за породата, следващата статия може да ти бъде от полза.

 

Санбернар (на немски: Bernhardiner) е порода кучета със швейцарски произход. Създадена е между края на XVII и началото на XVIII век от монасите на Санбернарския манастир, намиращ се в Големия Санбернарски проход в Алпите. В манастира развъждали и дресирали тези кучета за спасяване на заблудили се или затрупани от лавини пътници, поради което първоначално породата се е наричала лавинхунд.

 

Едва през ХІХ век породата е наречена със сегашното си име. Кучетата от тази ценна порода са спасили много хора от „бялата смърт" в планината. Известен е паметникът на знаменитото куче Бари в Париж, спасило живота на 43 изпаднали в беда хора.

 

Санбернарът е едро, грубо, масивно куче. На височина достига 70 сантиметра, а на тегло - 100 килограма. Има малки клепнали уши и сравнително дълга опашка. Срещат се две разновидности на породата — късокосместа и дългокосместа. Окраската обикновено е двуцветна — червеникаво-жълтеникава, бяла с големи лимонени петна или червеникава с големи бели петна. Кучетата от тази порода са известни с миролюбивия си нрав и огромния си апетит, но за сметка на това са непретенциозни към храната.

 

 

Кучето няма нужда от разнообразна храна в смисъла, в който го разбираме ние, хората. На него няма да му омръзне да яде едно и също всеки ден, години наред. Има нужда от пълноценна храна, т.е. - да получава необходимите за него вещества в необходимото съотношение, като се има предвид, че в различните периоди от живота му нуждите му са различни.

 

Който смята, че може да му осигури добър баланс (протеини, мазнини, въглехидрати, пепел, микро и макроелемени) с натурално хранене - чудесно, но затова се изискват много познания. Не всички хора ги притежават, затова предпочитано е да се използват качествените гранулирани храни, на чиято опаковка може да се прочете точния състав и необходимата дневна дажба. Но ако кучето ви не е привикнало към гранулирана храна от малко - трудно ще го накарате да я приеме на по-късен етап. Може да се започне с нея веднага след отбиването от майката, но подбирайте марката и предназначението. Например малкото куче се нуждае от доста повече протеини, мазнини и калций в сравнение с отрасналото.

 

Като говорим за сухи храни: различавайте пълноценна гранулирана храна от микс. Миксовете съдържат обикновено смес от зърнени храни с малка добавка от мазнини и имат ниска хранителна стойност. Те не са пълноценни - използват се за добавака или просто казано за пълнеж. Ако кучето ви е лакомо, то няма да се засити от порцията пълноценна храна, която му се полага, а миксът ще му даде чувство за ситост.

Автор: Nadejda Atanasova