Колкото по-беден, толкова по-глупав

Най-важното е човек да бъде жив и здрав, пък парите са си една екстра, която не вреди на никому /освен на хората, които се главозамайват и забравят откъде са тръгнали/. За съжаление, бедните нямат достатъчно финансови средства и постоянно мислят как да свържат двата края, което изчерпва техните умствени способности. По този начин не им остава достатъчно когнитивна енергия за други области от живота.

 

 

Съсредоточаването на усилията върху преодоляването на проблеми, свързани с липсата на пари, намалява коефициента на интелигентност. Такъв спад се равнява на ефекта от една безсънна нощ. По този начин се увеличава възможността бедните да вземат лоши решения, които да задълбочат техните финансови проблеми.

 

Разбира се, това не означава, че хората, които имам скромни финанси, са по-малко интелигенти в сравнение с тези, които си докарват добри доходи. Но е факт, че бедността мобилизира много умствена енергия.

 

За да достигнат до тези изводи, учените направили експеримент с 400 случайно избрани хора със среден месечен доход от 70 000 долара, като най-ниският бил 20 000 долара. Те били подложени на различни сценарии, като да платят голяма сума за ремонт на автомобил /около 1 500 долара/ или много по-малка глоба на стойност 150 долара. Когато проблемът бил лесно преодолим /като при глобата/, бедните и богатите показали сходни резултатите на тестовете. При голямата сума пари обаче хората в безизходица дали много по-лоши отговори.

 

Същият експеримент бил направен в Индия със селяни, произвеждащи захарна тръстика, която се събира веднъж в годината. Затова те имат по-добри финансови възможности, когато я оберат и са най-бедни един месец преди реколтата. Същите когнитивни тестове показали повишаване коефициента на интелигентност с 10 точки един месец след обирането на тръстиката.

Автор: Ралица Солакова