Докато повечето младежи дори не искат да си помислят, че може да се наложи да сложат брекети, много тийнейджъри с готовност слагат големи количества метал в устата си под формата на пиърсинг. Пиърсингът на езика, устните или бузите вече е доволно позната практика. Интересуващите се, обаче трябва да знаят, че той не е лишен от рискове. Усложненията произхождат главно от самата процедура и поставените украшения.
1. Процедурни рискове
Подуване – подуването е най-честият симптом след поставяне на пиърсинг. За разлика от ушната мида, езикът постоянно се движи, което забавя оздравителния процес. Съобщавани са и сериозни случаи, при които подуването е било дотолкова сериозно, че е затруднявало дишането.
Инфекции – инфекцията е неизбежен риск при всяко нарушаване на целостта на телесните тъкани. Рискът е особено голям в устата, която има разнообразен естествен и/или патологичен микробиом. Манипулирането на пиърсинга с ръка или език след поставянето му също крие риск от нараняване и инфектиране. Поставянето на пиърсинг крие риск от заразяване с хепатит B, C, D и G.
Ендокардитът (възпаление на вътрешния слой на сърцето) е усложнение на бактериалната инфекция, при която бактериите достигат от устата до сърцето чрез кръвообращението. Това е изключително сериозно състояние.
Продължително кървене – може да се появи след увреждане на кръвоносните съдове на езика.
2. Рискове, свързани със самото украшение
Увреждане на венците – металните предмети, поставени в устата, могат да наранят венците. Нещо повече, ако бъдат неподходящо поставени, те могат да предизвикат отдръпване на венците от зъбите.
Повреждане на зъбите – най-чести са одраскванията и отчупванията на зъбите.
Смущаване на оралните функции – поставянето на пиърсинг може да усили секрецията на слюнка, може да затрудни говора, дъвкането и преглъщането.
Контактен стоматит - някои хора се оказват алергични към един или друг материал, използван за направата на пиърсинга, при което се появява възпаление на устата.
Затрудняване на образната диагностика – металните пиърсинги са непропускливи за рентгеновите лъчи. В някои случи това може да „скрие“ кисти или други аномални образувания и да попречи откриването им при провеждане на рентгенографско изследване.