Можете ли да си спомните какво ядохте вчера сутринта? А онзи ден? А преди една седмица? Можете ли с точност да кажете какво сте правили на 5 юни 2007 г.? Едва ли. Но 20-годишният британски студент Оурелиън Хейман със сигурност може, пише в. “Daily Mail”.

 

Докато някои хора най-редовно забравят рождените дни на половинките си или пък датите на годишнините си, на въпросния младеж подобно нещо не може да му се случи. Той страда от изключително рядкото заболяване хипертимезия, което не му позволява да забравя приетата информация. С подобно състояние са диагностицирани едва 20 човека в света.

 

 

Оурелиън може не само да си спомни какво е правил на 5 юни 2007 г., но може и да ви каже с какво е бил облечен на този ден, какво е ял на закуска, какви са били новините по телевизията и какво е било времето навън.

 

Необичайната си способност младежът открил на 14-годишна възраст. Именно тогава той осъзнал, че помни много повече от останалите си съученици и приятели. Въпреки че смътно помни ранното си детство, както повечето от нас, Оурелиън може да ни опише всеки свой ден от 11-ия си рожден ден нататък, при това в най-малка подробност.

 

Така например 20-годишният сега студент твърди, че 1 октомври 2006 г. е бил облачен неделен ден. Тогава той по цял ден е слушал песента “When You Where Young” на The Killers и е поканил едно момиче на среща, но то го е отрязало. Оурелиън си припомня и предната събота, в която е носил синя тениска и е видял момичето, което на следващия ден поканил да излезе с него, в центъра на града.

 

Обикновено хората извличат информацията, която им е нужна, от дългосрочната си памет, която се съхранява в предния фронтален дял на мозъка. Оурелиън прави същото, но неговият капацитет на дългосрочна памет постоянно се увеличава, тъй като за целта той използва и левия фронтален дял на своя мозък (отговорен за езика), и тилната област в задната част на мозъка си (отговорна за съхраняване на изображения).

 

20-годишният студент е категоричен, че не прави това нарочно. Неговият мозък сам се е научил да функционира по този необичаен за повечето хора начин.

Автор: Илиана