Динята определено е най-известният и обичан летен плод. Тя произхожда от Африка и първоначално е била диворастящо растение в пустинята, където местните я използвали като заместител на водата. С течение на времето хората се досетили, че могат да култивират динята и започнали да продават семки в градовете, през които преминавал маршрутът на керваните.
Култивирането на динята започва в Африка, а през 17 век тя вече е добре позната и в Европа и Азия. В Северна Америка достига, благодарение на европейските колонизатори.
Според някои писмени източници, динята била отглеждана в Египет и Индия още през 2500 г. пр. н. е.
Динята определено има много полезни качества. Тя не само утолява жаждата и разхлажда, но и улеснява уринирането, пречиства организма и подобрява кръвообращението. Динята е подходяща като допълнение към лечението на синдроми като висока температура, проблеми с уринирането, нервност, лятна настинка, жажда, прекомерно потене.
Цели 92% от теглото на динята е вода, което я прави най-воднистият плод от всички. При динята, освен самата розово-червеникава сърцевина, полезни са и кората и семките. Вторите са богати на белтъчини и мазнини и от тях се прави растително масло. В Китай дори го обработват и консумират като ядки. От кората на динята пък се вари чай или може да се направи на салата със сусамово масло, захар, оцет и сол. Кората охлажда, подпомага уринирането и секрецията на течности в организма.
Динята е изключително богата на калий, фибри и витамин С. Тя съдържа още витамини А, В1, В2, никел, желязо, магнезий и манган.
В динята има още и ликопен, което я прави силен антиоксидант. Този плод се препоръчва при анемии, защото стимулира образуването на кръв. Динята е полезна и при артрит, ревматизъм, язва на стомаха и дванадесетопръстника, атеросклероза, гастрит, болести на черния дроб и пикочния мехур, кръвотечения от носа, наднормено тегло, хипертония и порок на сърцето. Сокът и меката част на динята са ефективни диуретични средства. Съдържанието на фибри в меката част понижава нивото на „лошия” холестерол в организма, а сокът ефикасно пречиства черния дроб и бъбреците от шлаките, способства за разтваряне на солите, предотвратява образуването на камъни в бъбреците, помага при запек и утолява жаждата.
Въпреки че динята е изключително полезна, тя не е подходяща за всеки. Виж някои от нейните противопоказания:
При рани в устата – според традиционната китайска медицина раните в устата са показател за недостиг на Ина и наличието на вътрешна горещина. Ако се прекалява с консумацията на диня, това ще подсили дисбаланса в организма и ще влоши състоянието на раните.
Настинка – динята не е подходяща, ако настинката е в начален стадий, защото може да се усложни болестта. Ако обаче настинката не е от скоро, имаш висока температура, сухота в устата, боли те гърлото и урината ти е тъмна, то консумацията на диня е силно препоръчителна и ще ти помогне да оздравееш по-бързо.
Бъбречна недостатъчност – приемът на големи количества диня за кратко време увеличава течностите в организма и затруднява работата на бъбреците. Възможно е организмът да не успее да изхвърли излишните течности. Това ще доведе до затрудняване на кръвообращението и може да предизвика сърдечна недостатъчност.
Захарен диабет – за хората, страдащи от захарен диабет, не е препоръчителна консумацията на меката част на динята, защото тя е богата на захар.
Проблеми със стомаха и далака – консумацията на студена диня може да увреди техните функции. Ако имаш проблеми със стомашно-чревния тракт или зъбите, в никакъв случай не яж студена диня.
Динята не бива да се консумира и от жени, които наскоро са родили, защото след раждане организмът е слаб, а динята има охлаждащо действие, което може да създаде проблеми със стомаха или далака.
Динята не трябва да се яде и когато е разрязана от дълго време. През горещите летни дни бактериите се развиват бързо и лесно и това може да доведе до стомашни проблеми.
Също така динята не трябва да се яде преди и след хранене. Тя съдържа 92% вода и може да разреди хранителните сокове и да наруши нормалното разграждане и усвояване на хранителните вещества. .
Автор: Ралица Солакова