Как да се справиш с безпокойството?

Има различни видове безпокойство – обикновено всекидневно, хронично, на стресова основа, чуждо заразно безпокойство, наследствено .. и всички те са еднакво неприятни. Проблем е, когато безпокойството диктува живота ти. Може би си мислиш, че безпокойството е качество само на възрастните? Или пък, че започваш да се безпокойш чак когато остарееш? Безпокойството настъпва без да го очакваш и точно това е причината то да е толкова плашещо. Ето няколко начина да се справиш с безпокойството.

 

 

1. Разсей се. Няма универсално правило за това как да се разсееш и да забравиш това, което отнема покоя ти. За сметка на това, има много различни възможности да намериш твоето конкретно средство за разсейване. Целта ти е да се захванеш с нещо, което да насочи съзнанието ти в друга посока, различна от тази област, която те стресира. Дали ще си пуснеш филм, или музика, или ще излезен навън за няколко минути – ти решаваш. Можеш да четеш книга, да готвиш, да рисуваш, да пазаруваш, да разходиш кучето – достатъчно е само да се занимаваш с нещо коренно различно, от онова, което те натоварва. Понякога дори адски лесните, на пръв прочит глуповати неща, могат да те разсеят – детска песничка, анимационно филмче, някоя компютърна игра, ако искаш дори пасиансите, които всяка операционна система има вградени.

 

2. Не започвай да се самоопределяш в моменти на безпокойство. Тогава гледната ти точка не е правилна – тя се базира на стреса, който те е застигнал, и не можеш да разсъдиш правилно. Чувстваш се слаб и безсилен, а не си – просто безпокойството те кара да мислиш и всеки възможен вариант, който измисляш, винаги е тежък, нерешим, фатален и ужасяващ. Точно заради това, недей да казваш нищо определящо – нито на себе си, нито на околните. Опитай се да мислиш обективно, реалистично – припомни си хубавите си черти, мисли си за красиви места, на които обичаш да ходиш, или пък си припомни постиженията си – това ще ти покаже, че има и друга страна на нещата, не само тази, която те безпокои.

 

3. Опитай се да не мислиш – и с това нямам предвид да започнеш да действаш безразборно. Напротив, старай се да не изпускаш контрол над избора си, но е хубаво да избягаш от темите, които пулсират в главата ти – те са продукт на безпокойството. Това не ти помага, а само те затормозява. В такива моменти е хубаво да започнеш да правиш нещо, което умееш да правиш механично, автоматично или по навик. Например медитирай – така ще се успокоиш, ще се отпуснеш и може би ще ти олекне. Ако пък си от хората, на които това не помага, тогава опитай обратното – прави нещо, което ще изисква да мислиш за него – например поработи. Дали ще смяташ нещо, или ще четеш текст, върху който ще резюмираш – няма значение, идеята е това, което правиш, да те кара да мислиш, за да не ти остава време да мислиш за онова, което те безпокои. Прави нещо, което обичаш. То трябва да ти дава вдъхновение и приятни емоции.

Автор: Станита Пехливанова