Отклонения в хранителното поведение – анорексия и булимия [част първа]

Тийнейджърската възраст е тази, в която по-дълго се застояваш пред огледалото с натрапчивата мисъл, че трябва непременно да отслабнеш, което води до драстични диети или пълно гладуване. Анорексията и булимията представляват заболявания, свързани с нарушения в хранителното поведение. В България около 200 000 млади момичета страдат от анорексия или булимия, което означава, че всяко трето момиче е засегнато от една от тези две болести. От тях всеки може да се разболее, независимо от възрастта, мястото  или ситуацията. Ето още информация по въпроса.

 

Какво е анорексия? Анорексията е психогенно хранително разстройство. Момичето, страдащо от анорексия, отказва да се храни за дълъг период от време, спазва драстични диети, като губи много тегло. Резултат от това са хормонални нарушения, силна раздразнителност, бягство от всякакви дейности и контакти, апатия и изолираност. Заболяването започва в пубертета, когато вече има физическа и физиологична зрелост, но не и социална и психосоциална. В повечето случаи има събитие, което отключва заболяването. В последно време се наблюдава фиксиране на младите хора върху слабата фигура и върху диети, които често се провеждат неправилно. В особен риск са младежите, чиито занимания изискват поддържане на определено тегло (спортисти, манекени, фотомодели и др).

 

 

Основните признаци на заболяването.

Тегло, по-ниско от нормалното за съответната възраст, ръст и пол.

Силен страх от напълняване, даже и когато теглото прогресивно намалява.

Ограничен прием на храна до пълен отказ.

Отричане на проблема.

Липса на интерес към лечение.

Забавено психосексуално развитие.

Хормонални нарушения.

Чувство за несигурност.

Изключителна упоритост.

Липса на интерес към социални контакти.

Депресия.

 

Как се лекува анорексията?  Лечението е продължително и трудно и има висока смъртност. Задължителен е комплексен подход с участието на психолог, психиатър и диетолог, тъй като отклоненията в храненето обикновено са външен израз на дълбоки емоционални, психични и личностни проблеми. Захранването трябва да става постепенно и именно затова са нужни посещения при специалист. Но най-важното е, че трябва да се фиксира емоционалният проблем, който всъщност е причината за абсолютно всичко случило се.

Автор: Nadejda Atanasova