Емоционалното хранене е сериозен проблем, с който се сблъскват много хора в ежедневието си. При него гладът не е провокиран от физически симптоми, а от душевни преживявания, които водят до качване на килограмите и общо недоволство от тялото. Ето кои може да са симптомите на емоционалното хранене.
Характерно за емоционалното хранене е чувството за вина, след като то приключи. Чувството за вина от поетите количества и калории започва да те трови, защото осъзнаваш, че това ядене е било прекалено и ненужно за физическото ти тяло и понякога не може да си обясниш защо си го допуснала в такива количества. Това се случва на много хора при различни ситуации и причината е, че храната се явява единственият начин да се повлияе емоционалното ти състояние, да разтовариш и да се утешиш. Често пъти емоционалното хранене се отключва при стрес вследствие на преумората. Стресът много изтощава и прибягваш към храната като енергиен носител. Когато се храниш осъзнато, храната е в нормални количества, но когато стресът е прекалено голям или се случва в продължение на твърде голям период от време, тогава храната се използва като заместител на почивка, но с калорийно съдържание. Няма храна, която да е в състояние да ти даде спокойствието и релакса на една разходка например, но тъй като с поемането на храна се вдигат общите телесни показатели, така се създава фалшиво усещане, че се чувстваш добре.
Когато става дума за преумора, много често се случва така, че сядаш на масата изморена вечер и започваш да говориш за проблемите си. В процеса тъжна, самотна или ядосана поемаш много повече храна от нужното под влиянието на емоциите, които се притапяват чрез храната. Стресовите периоди в живота понякога водят до различни форми на депресия, при които понякога също се посяга към храната повече, отколкото е нужно, а да се утешиш. Ако откриваш себе си или своето поведение в дадени етапи от живота си в горните редове, има няколко техники, които могат да ти помогнат да се справиш на първо време. Първо си помисли какви удоволствия си доставяш в живота и дали храната не е заела твърде много пространство от удоволствията, които имаш. Удоволствието може да има много лица – може да е някакво занимание, срещата с приятели, приключение или пътешествие, може да е и почивка или сън. Замисли се какво тук и сега може да те направи истински щастлива, без да използваш заместител, какъвто понякога намираш в лицето на храната. Тя е лесно достъпна и не изисква усилия. Когато се замества чрез храната друго, което вътрешно желаеш да имаш, винаги, дори след най-големия и вкусен шоколад, ще ти остане усещането, че нещо липсва, защото храната реално не е това, от което имаш нужда. Осъзнатото хранене тръгва от осъзнатото усещане за истинските желания, които имаш.
Автор: Nadejda Atanasova