Речник на веществата, съдържащи се в храните [част първа]

Често, когато четеш етикетите на опаковките на храните, които консумираш прочиташ думи, които не знаеш точно какво означават, нали? Ние ще ти дадем кратка дефиниция на тези вещества.

 

Аминокиселини. Градивни елементи на белтъците. Аминокиселините са 20 вида, част от тях са незаменими, т.е. организмът не може да ги образува сам и си ги набавя само от храната. Заменимите аминокиселини могат да се образуват в организма, но се получават и чрез храната. Храните от животински произход (месо, риба, яйца, млечни продукти) съдържат в подходящо съотношение и 20-те аминокиселини, необходими на човешкия организъм. Отделните видове ядки и бобови храни съдържат отделни видове аминокиселини.

 

Баластни вещества. Фибри, влакнести въглехидрати, които не се разграждат и усвояват от организма. Подпомагат храносмилането и имат голямо значение за перисталтиката на червата и извеждането на ненужните остатъци от храносмилането извън тялото. 

 

Белтъци. Органични съединения с големи молекули, съставени от аминокиселини. Белтъците са основни градивни елементи на клетките. Макар че освобождават енергия, рядко се използват като енергиен източник от организма, защото са необходими за растежа и развитието му, за възстановяването след заболяване или нараняване.  

 

 

Витамини. Органични съединения, необходими в минимални количества за нормалното функциониране на организма. Обозначават се с буквите от латинската азбука. При продължителна липса или недостиг на даден витамин в приеманата храна се развива определено заболяване. Прекомерната употреба на някои витамини също може да причини заболяване. Витамините биват водноразтворими (витамин С и витамините от група В) и мастноразтворими (витамините A, D, Е и К). Повечето витамини приемаш чрез храната.

 

Въглехидрати. Органични съединения, хранителни вещества, чрез които организмът си набавя енергия. Биват скорбяла и захари. Освобождават енергията си с различна скорост.

 

Захари. Сладки на вкус кристалообразни въглехидрати. Биват лактоза (в млякото), малтоза (в малца и зърнените храни), фруктоза (плодова захар), глюкоза (гроздова захар). Захароза има в сладките плодове, но в по-големи количества тя се съдържа в захарното цвекло и захарна тръстика, които се използват за производството на захар. Промишлено произведената бяла захар е рафинирана, т.е. пречистена от всякакви примеси. Нарича се и сукроза (цукроза). Кафявата захар е бяла захар, смесена с малко меласа. Инвертната захар е промишлено получена смес от равни количества глюкоза и фруктоза. Пчелният мед е природна инвертна захар.

Автор: Nadejda Atanasova