Някои полово предавани инфекции [част трета]

За жалост напоследък младите хора все повече се освободиха от страха от полово предаваните инфекции. Те са спокойни, че живеем в модерни времена и знаят, че съществуват антибиотици и противозачатъчни средства. Свободният секс и честата смяна на партньори станаха масова практика. Повечето си мислят, че СПИН е най-страшната болест, но освен него съществуват и много други заболявания, които се предават по полов път. Те създават сериозни здравни проблеми, могат да разрушат удоволствието от секса и са причина за безплодието в много семейства. Ето още информация.

 

Генитален херпес. Заболяването е остро или хронично. Причинителят е вирус. Първите симптоми са парене, болка при уриниране и болка при полов акт. По-късно се появяват малки мехурчета, които се пукат и се превръщат в болезнени повърхностни ранички. Лимфните възли в ингвиналната област са подути и болезнени. Сексуалните контакти през този период крият голям риск от заразяване на партньора. Веднъж придобита, инфекцията с вируса на гениталния херпес, може при определени обстоятелства да се прояви отново – рецидивиращ генитален херпес. Необходима е консултация със специалист и своевременно лечение, особено когато се касае за бременна жена, защото заболяването може да се предаде на плода.

 

Генитални брадавици. Гениталните брадавици са неболезнени, сухи израстъци, които се появяват най-често по главичката на половия член и в аналната област при мъжете. При жените тези образувания се откриват по срамните устни, влагалището и около ануса. Заболяването се проявява от 1 до 3 месеца след заразяването. Лечението трябва да започне веднага – докато брадавиците (кондиломите) са още малки. В противен случай е възможно да обхванат големи участъци от половите органи.

 

 

Синдром на придобита имунна недостатъчност – СПИН. СПИН се причинява от човешкия имунодефицитен вирус - ХИВ. Заразяването става най-често по полов път, но също така по кръвен път – преливане на заразена кръв, използване на общи игли, спринцовки, режещи инструменти и от бременна жена на плода. От момента на заразяването с ХИВ до развитието на болестта СПИН могат да минат години. През това време заразените лица могат да се чувстват здрави, но продължават да предават заразата. Установяването на заболяването става със специални тестове, които регистрират наличието на вирус в организма най-рано четири – пет седмици след заразяването. Този период се нарича „прозоречен“. Веднъж заразен, човек остава такъв до края на живота си. Първият период след заразяването се нарича вирусоносителство, а заразеният – вирусоносител. През този период – от няколко месеца до 10-15 години – вирусоносителят няма симптоми и се чувства напълно здрав, но може да предава инфекцията чрез трите вида телесни течности: сперма, вагинален секрет и кръв. Следва периода на проявата на болестта, протичащ с различни симптоми, характерни и за много други заболявания: главоболие, висока температура, общо неразположение. Останал без необходимите имуно-защитни сили, човек е изложен на редица тежко протичащи болести. През този период заболелият трябва да се лекува. Лечението може да продължи живота му. Все още пълно излекуване от СПИН не съществува. Няма открити и ваксини срещу болестта. Засега тя завършва със смърт, но човек може да се предпази чрез: избягване на случайни полови контакти, задължителна употреба на презерватив, употреба на индивидуални игли, спринцовки, режещи и пробождащи инструменти.

 

Средствата срещу забременяване – контрацептивни таблетки, спирали, свещички и др. НЕ ПРЕДПАЗВАТ ОТ СПИН!

Дарената кръв задължително се изследва. Няма риск от заразяване с вируса на СПИН при медицински манипулации, където се спазват хигиенните изисквания за извършване на дезинфекция. При ежедневни битови контакти: ръкостискане, приятелска целувка, общо домакинство, ползване на обществени бани, басейни, тоалетни, човек не може да се зарази от СПИН. Към полово предавани инфекции се отнасят общо около 20 заболявания – хепатит Б, негонококови уретрити, простатити, вагинити, колпити, цервицити и др.

 

Запомни, че и при най-малкото съмнение за заразяване с инфекция, предавана по полов път, е наложително да потърсиш помощта на личния си лекар, специалист по кожни болести или гинеколог.

 

Първата и втората част от статията четете тук и тук:

Автор: Nadejda Atanasova