Любопитни факти за красотата

Всяка жена иска да бъде красива и прави най-различни неща, за да постигне целта си. И въпреки, че представителките на нежния пол знаят доста за красотата, има няколко факта, които ще изненадат почти всяка дама. Кои са те?

 

Парфюмът е бил използван в Древен Египет с медицински цели. Парфюмът Кифи – един от най-известните сред египтяните, е бил правен от мед, вино, диви плодове и цветя. Тази смес се е използвала както за парфюм, така и за лечение на белодробни и чернодробни заболявания.

 

Жените политици, които имат професионални гримьори и фризьори, имат с 30% по-голям шанс да спечелят изборите.

 

 

През 60-те години на 20-ти век представителките на нежния пол оформяли прическата си, като използвали супер мазния брилянтин или се пръскали със спрей, съдържаш шеллак – това е природна смола, която се произвежда от насекомите щитоносни въшки, разтворен в спирт или вода.

 

По време на Втората световна война червилото се е смятало за жизненоважен козметичен продукт за медицинските сестри. Причините били две - то напомняло на сестрите за тяхната женственост и образът на жена с красиви устни действал успокояващо на ранените войници.

 

По времето на Ренесанса в Италия дамите смесвали яркочервено багрилно вещество, живачен сулфид и сандалово дърво с восък или животинска мас, за да постигнат идеалния цвят за своите устни и скули. Нанасянето на тези продукти не било никак лесно, но червеният нюанс оставал върху устните и скулите в продължение на няколко седмици.

 

Думата „гримьор“ произлиза от корена „sesh“, който в превод означава „да гравирам, да пиша“.

 

В края на 9-ти и началото на 10-ти век японките не са разполагали с екстеншъни, а точно тогава е било модерно кичурите да стигат до 60 см под кръста на жената.

 

Преди години тенът не е бил модерен и за да поддържат дамите блед, порцеланов тен, те похапвали редовно глина, въпреки че тя водела до анемия. В края на 18-ти век придворните дами във френския кралски двор, начело с кралица Мария Антоанета, също били обсебени от идеята за бледа кожа. Те се мажели с дебели слоеве бяла пудра, направена от най-различни неща като стрити на ситно животински кокали, бяло олово и т.н., смесени с растителна мазнина, китова мас или восък.

 

В Средновековието жените използвали най-различни хранителни продукти, за да се разкрасяват. Сокът от краставици бил срещу бръчки, варената коприва изравнявала тена, а студеното мляко се справяло с досадното акне.

 

В Древна Гърция най-предпочитаният цвят на косата бил русият. Понеже там русите жени са рядкост, самите постигнали този цвят с помощта на арсеник или растителни екстракти. Вместо да мият косата си с шампоан, те използвали смес от пепел, вода и зехтин.

Автор: Ралица Солакова