Лесно отстраними пропуски при момичешката интимна хигиена

Естествената млечнокисела флора на влагалището се нарушава най-често от внасянето на някаква външна инфекция, която е достатъчно силна, за да може да преодолее млечнокиселите бактерии. Това най-често става при интимен контакт със заразен партньор. Количеството на болестотворни микроорганизми, които се предават по полов път никак не е за подценяване. Затова се препоръчва измиване на интимните органи след всеки полов акт, което може да предотврати немалко инфекции. Много тежки вагинални възпаления се получават при жени, които практикуват анален  секс, защото най-заразната флора oт дебелото черво се прехвърля директно във влагалището. Те могат да причинят сериозни поражения на половата система и са изключително трудно лечими. Основното подмиване в такива случаи е абсолютно задължително.

 

Неправилна хигиена след дефекация. Има един аспект от интимната хигиена, който често се пропуска, а е от особено значение за половото здраве на момичетата - почистване на аналната област след дефекация. Основно правило е, че избърсването или подмиването трябва да става отпред назад, а не обратното, т.е, трябва да се избягват движенията от ануса към влагалището. Опасността идва от това, че бактериите от чревната флора могат да попаднат във влагалището или уретрата, където могат да причинят опасни инфекции.

 

 

Изборът на бельо. Правилно подбраното бельо е залог за интимно здраве. Прашките са предизвикателни и елегантни, но тяхната тънка ивица работи като преносвач на бактериите от ануса към половите органи. Освен това, ако е плътно прилепнало, бельото спира достъпа на кислород до кожата и нарушава кръвообращението. Бельото трябва да е от естествени материи (памук, коприна, вълна, лен), които поемат влагата, облекчават дишането на кожата и унищожават хранителната среда, необходима за развитието на вредни микроорганизми. Освен че спарва и води до неприятна миризма, синтетичното бельо може да предизвика кожни обриви и раздразнения. Затова при избор на бельо се старайте поне частта, която покрива интимните части да е от естествен памук.

 

Самолечението и профилактичните прегледи. При нарушена влагалищна микрофлора момичето започва да усеща сърбеж, щипане, парене, болки. При уриниране има парене, при полов контакт - болка. Наблюдава се и обилен патогенен влагалищен секрет с жълтеникав цвят и специфична миризма на развалена риба, който може да е примесен с кръв. Това най-често кара момичетата да търсят помощ от гинеколог или да се самолекуват. Ако дискомфортът не е причинен от специфичен агент, който трябва да бъде лекуван, е добре да се прилагат препарати, които съдържат млечнокисели бактерии или млечна киселина - най-често под формата на вагинални таблети. При всички случаи консултацията с лекар е задължителна.

Автор: Nadejda Atanasova