Диагностицираните случаи на анорексия в световен мащаб постоянно се увеличават. Актуалните статистики сочат, че един на всеки 200 души е страдал от това заболяване.
Докато обаче неговото наличие може да се установи сравнително лесно, съществува и състояние, наричано в медицинските среди „почти анорексия”, което в повечето случаи остава скрито и незабелязано. Именно това го прави дори по-опасно от очевидните хранителни разстройства, пише в. “Daily Mail”.
В новата си книга д-р Дженифър Томас, асистент-професор по психология в Харвардския университет, посочва, че случаите на „почти анорексия” са около пет пъти повече от тези на анорексия.
Те не включват пълната гама от признаци и симптоми, като колебания в теглото, доброволно гладуване, прекаляване с физическите упражнения, негативна представа за собственото тяло, липса на самочувствие, умора, мускулна слабост, нередовна менструация, косопад и сухота на кожата, и именно това ги прави трудни за диагностициране.
Според д-р Томас обаче това не прави „почти анорексията” по-малко опасна. Тя може да доведе до тежки и необратими последици за здравето, а в някои случаи и до летален край.
Ето защо е важно, дори и при най-малките съмнения, че някой наш близък приятел или роднина страда от подобно заболяване, да проведем открит разговор с него, чрез който да го подтикнем да потърси професионална помощ. Критиката и обвиненията определено не са най-доброто решение. Това, което трябва да направим, е да покажем загриженост и разбиране на ситуацията.