80% от представителките на нежния пол поне веднъж са имали вагинална гъбична инфекция. Най-честите оплаквания са зачервяване, сърбеж, дискомфорт, парене по време на уриниране, отделяне на вагинален секрет със специфична миризма и по-плътна консистенция и болка по време на секс.
Най-често вагиналната гъбична инфекция се причинява от Candida. Разпространението й е силно и организмът ни се сблъсква ежедневно с нея. При някои жени гъбичката се превръща в част от естествената микрофлора на влагалището.
Организмът е податлив на гъбична инфекция тогава, когато има спад на имунитета. При боледуване и лечение с антибиотици развитието на гъбична инфекция е високо вероятно, ето защо при изписването на рецептата лекарят следва да изпише и препарат, предотвратяващ подобна вероятност.
Размножаване на гъбичките се получава и при употреба на агресивни сапуни и други миещи средства, които нарушават естествената киселинна среда на влагалището. Смята се, че склонността към гъбични инфекции се повишава при висока кръвна захар и хора с диабет. Не на последно място, гъбичната инфекция се развива след полов контакт и пренасяне на микроорганизма от партньора.
За да се предотврати повтарянето на вагиналната гъбична инфекция се препоръчва да се осигуряват на организма достатъчно количество пробиотици, благодарение на които се поддържа естествения баланс на чревната флора.
Пробиотиците са непатогенни микроорганизми, които поглъщаме чрез храната. Остават жизнеспособни в храносмилателната система, като образуват колонии върху интестиналната мукоза на червата. Тези бактерии са особено полезни за организма с веществата, които отделят – ензими и клетъчни биопродукти. В конкретния случай пробиотиците създават неподходящи условия – по-кисела среда – за развитието на патогенни микроорганизми като гъбичките. Несъмнено дейността им има не само локален, но и общ за организма характер. Пробиотиците могат да се набавят чрез млечнокисели продукти. С най-добро действие за организма се смятат Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium bifidum и Lactobacillus bulgaricus.
По принцип е желателно при интимната хигиена жената да избягва агресивни сапуни – такива са обикновените тоалетни, душ-гелове и пр. Причината е, че съставът им разрушава естествения защитен слой на гениталната лигавица и прави местната среда по-алкална и подходяща за растежа на патогенни микроорганизми, включително и Candida. Често, както кожата, още повече и лигавицата, се изсушава. Микро-напукванията сами по себе си представляват входна врата за инфекции.
При гъбична инфекция трябва лечението да се проведе и на двамата партньори. Въпреки че мъжът в повечето случаи няма оплаквания и признаци на гъбична инфекции, той остава носител на вредните микроорганизми. Терапията е сравнително краткотрайна и необременяваща, така че изпълнението й не би следвало да затрудни. Ако партньорът не се лекува много вероятно е да се получи реинфектиране при жената – една от най-честите причини за хроничния характер на вагиналната гъбична инфекция.
В края на лечението, въпреки че вече не се изпитват неприятните симптоми на инфекцията,се препоръчва да се проведе контролно микробиологично изследване. Понякога се налага удължаване на терапията, за да се унищожи останалото число Candida.
Трябва да се има предвид, че гъбичките са устойчиви микроорганизми и налагат сериозно и стриктно изпълнение на лечението и препоръките на лекаря. Добрите хигиенни навици също са от значение. Устойчивостта им налага изпирането на бельото на висок градус или неговата смяна напълно.
Ако вагиналната гъбична инфекция е често явление, препоръчително е откриване на причината за рецидивите, което налага по-сериозни изследвания и консултация с по-висококвалифициран специалист.
Още здравни новини четете в Puls.bg
Автор: Ралица Солакова